Какво е общото между енергийната ефективност, комфорта и технологиите, които работят безшумно зад кулисите на ежедневието ни? Това е съвременната сграда – умна, устойчива и адаптивна към нуждите на обитателите си. Докато в редица европейски държави сградната автоматизация вече е утвърден стандарт, в България тя тепърва си пробива път. За да ускори този процес, Митко Цонев, основател на Валкреа.Хаус (Valkrea House), организира Smart Home & Buildings – първия по рода си форум у нас, изцяло посветен на сградната автоматизация и технологиите за умен дом. Събитието се проведе на 4 юни 2025 г. в София Тех Парк, събирайки на едно място водещи компании, специалисти и визионери от сектора, готови да обсъдят бъдещето на умните сгради в България.

Малко след края на презентационната част се срещнахме с г-н Цонев, за да поговорим за предизвикателствата пред пазара, липсващите регулации и посоката, в която следва да се развива секторът.

Здравейте, г-н Цонев! Ще ни разкажете ли повече за това какво Ви мотивира да организирате форум, посветен на сградната автоматизация и умния дом?

Здравейте! Събитието организирахме с една цел, която бяхме планирали от самото начало – да създадем предпоставки за развитие на пазара на сградните технологии в България. Знаем, че разполагаме с екосистема от компании и специалисти, които могат да предоставят правилните решения, но за мен пазара остава доста незначителен в сравнение с други страни, които икономически и като размер на пазара са равнозначни на България. Видяхме нужда да създадем платформа, която дава възможност компаниите да се запознаят една с друга и с решенията, които предоставят, да изградят партньорства, които да доведат до развитие на пазара на системи за сградно управление в България.

А на какво се дължи това изоставане на България и спрямо кои държави, съпоставими с нас, се наблюдава то?

Изоставането не се дължи на липсата на технологични решения, а по-скоро на отсъствието на нужда и натиск за промяна. В България строителният сектор се развива с добри темпове – има търсене, има проекти, но няма сериозен стимул за иновации. Отсъства регулаторна рамка, която да изисква вграждане на интелигентни системи при ново строителство или реновации. Освен това обществото и инвеститорите не са достатъчно информирани какви конкретни ползи носят тези технологии – по-добър комфорт, енергийна ефективност, дългосрочна възвращаемост и др. Всичко това води до пазарна инерция, в която се строи и продава успешно, но без технологичен скок.

Казвате, че няма регулация, но сградната автоматизация всъщност вече е част от законодателството на Европейския Съюз (ЕС). Разкажете ни какво предвиждат тези регулации и доколко се прилагат у нас?

Точно така – още от 2002 г. съществува директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD), а с последните ѝ ревизии, особено тази от 2018 г., системите за сграден контрол и автоматизация се идентифицират като основен фактор в намаляването на енергийното потребление, повишаване на енергийната ефективност и разбира се, подобряване на комфорта на обитателите.

Един от основните инструменти, залегнали в директивата, е Smart Readiness Indicator (SRI). Индикаторът в своята същност представлява интелигентната готовност на сградите да бъдат по-енергийно ефективни, по-комфортни и да могат да бъдат синхронизирани с умна електропреносна мрежа, което се очаква да бъде бъдещето на енергията.

Този SRI индикатор вече е част от законодателството на страни като Естония и Литва, които са абсолютно сравними с България. Имат по-малко население, но доста по-прогресивно въвеждат такива изисквания за проектите и изобщо за строителния сектор в техните страни. Докато в България нямаме изобщо такава регулация и въпреки че страната официално е в тестова фаза на този SRI индикатор от миналата година, няма видим напредък.

Този индикатор и като цяло законодателството в тази посока имат ли отражение върху крайният потребител?

Да, SRI не е просто нормативна мярка или „зелено изискване“. Той е инструмент, чрез който се измерва доколко сградата отговаря на нуждите на съвременния човек: възможност за автоматично управление на температурата, осветлението, въздуха, сигурността, както и способността ѝ да се адаптира към енергийни източници като фотоволтаици, батерии или мрежови сигнали. С други думи – SRI директно касае комфорта, здравословната среда и дори разходите на крайния потребител. Проблемът е, че у нас липсва публичен дебат и осведоменост в тази посока.

Всъщност, Вие участвате в проекта, който предвижда да се адаптира този индикатор за нуждите на българския пазар. Разкажете ни каквото точно представлява този проект.

Методиката на SRI е унифицирана в Европейския Съюз, но позволява адаптация към местния климат и строителните практики тук. В България например нуждата от охлаждане през лятото е по-сериозна от тази в северните държави, затова климатизацията има по-голяма тежест в оценката.

Нашият екип разработи предварителни конфигурации на интелигентни системи, които покриват възможно най-широк кръг от критерии на SRI – управление на осветление, отопление, вентилация, енергийна ефективност, интелигентни фасади и др. Тези конфигурации са предназначени да се прилагат лесно в нови и съществуващи сгради и да улеснят преминаването към нормативна съвместимост, когато бъде въведена регулация.

Валкреа Хаус не е сама в този проект – какъв тип организации са Ваши партньори?

Проектът се реализира в рамките на европейски клъстър – консорциум от малки и средни предприятия от Гърция, Испания и Латвия, които разработват технологии и решения за енергийна неутралност и интелигентно управление на сградите. Освен нас, в инициативата влизат и други европейски проекти, фокусирани върху BIM-моделиране (Building Information Modeling) и дигитализация на стария сграден фонд, където внедряването на нови технологии е по-сложно поради липсата на модерно оборудване. Всички тези партньори допринасят със своите предложения и разработки, за да създадем цялостно решение, готово за пазарно приложение, и то в най-скоро време. 

Споменахте стари сгради, как стои въпросът с модернизирането им, така че да отговарят на съвременните законови изисквания?

Модернизирането на съществуващия сграден фонд е едно от големите предизвикателства, но не е непосилно. В ЕС се обсъжда задължението всяка сграда, която преминава през реновация, да включва и дигитална система за управление. Това обаче трябва да бъде адаптирано според възможностите на сградата.

При по-стари обекти, включително такива с културна стойност, се прилагат безжични решения, които не изискват сериозна строителна намеса. Те използват съвременни комуникационни протоколи, които позволяват пълна интеграция между устройства, без да се нарушава оригиналната архитектура.

Ако трябва да обобщим: какви са Вашите очаквания за развитието на пазара на умните домове и умните сгради в България?

Моите очаквания са свързани с две основни посоки. Първата е да се повиши интересът към професионалните решения за умни домове. Все още много хора възприемат концепцията като нещо, което се изчерпва с мобилно приложение или джаджа от магазина. Но истинските, надеждните системи изискват проектиране, инсталация и поддръжка от специалисти. Те са дългосрочна инвестиция, която осигурява стабилен контрол, сигурност и добавена стойност за сградата.

Втората посока е свързана с нарастващата тенденция за енергийна независимост. Все повече сгради – не само къщи, но и жилищни блокове и търговски обекти – се ориентират към производството на собствена енергия чрез фотоволтаици и дори вятърни генератори. Комбинирано със зарядни станции за електрически автомобили и батерии, това създава потенциал за цялостна автономност. Но този потенциал не може да се реализира ефективно без система за интелигентно управление – която да знае кога, как и колко енергия да използва, съхранява или пренасочва.

Истински умната сграда не е тази с най-много технологии, а тази, която знае как да ги използва. Надявам се, че и българският пазар скоро ще започне да търси именно такива решения – устойчиви, интелигентни и с визия за бъдещето.

Повече информация за Валкреа.Хаус и услугите, които предлага у нас, реализации и актуални промоционални кампании, бихте могли да намерите в микросайта на фирмата в Борса.bg! Разберете още кои са активните постоянни и стажантски позиции на компанията, както и подробности за технологичните възможности и бъдещите ѝ планове за развитие от ТУК!

Източник на снимковия материал: Инженер.bg, ©Engineer BG via Canva.com