Когато формулира концепцията за Интернет на нещата преди двадесетина години, британският изследовател Кевин Аштън едва ли е предполагал, че тя ще залегне в основата на Четвъртата индустриална революция. И наистина, внедряването на радиочестотни маркери в ежедневието не звучи като нещо, което ще промени света. Важна в случая обаче, е идеята – машините да общуват помежду си без посредник. Следват умните хладилници, перални и телефони, а оттам до умните заводи има само една крачка разстояние.

Индустрия 4.0 обаче не е просто поредното технологично предизвикателство пред човечеството. Тази концепция обединява последните разработки в сферите на биологията, технологиите и промишлената автоматизация, за да издигне на едно съвършено различно ниво съвременния ни начин на живот. Новите методи за експлоатация на природните ресурси, усъвършенстваните комуникация и мониторинг, самодиагностиката и следващите нива на анализ ще осигурят на света едно наистина продуктивно бъдеще. Заводите ще стават все по-автоматизирани, а машините в тях ще притежават възможности за анализ и за комуникация помежду си и с колегите си - хора, осигурявайки на компаниите възможност за пренасочване на човешките ресурси към други задачи.

Как стигнахме до Индустрия 4.0?

Индустрия 4.0 всъщност е другото наименование на Четвъртата индустриална революция. До нея светът достигна, както и до предходните три революции – благодарение на напредъка в технологиите. Именно на тяхното развитие дължим резултатите, които бяха немислими преди десетина години.

При първата индустриална революция, започнала през 50-те години на 18-ти век, движещата сила е парата. Именно благодарение на нея Великобритания преминава от селско стопанство към фабрично производство, за да бъде последвана от останалата част от Стария свят.

Втората обхваща периода от 1850 г. до Първата световна война. Тя започва с новите технологии за добив на стомана и достига кулминацията си с началото на електрификацията на заводите и разделението на труда, които раждат началото на масовото производство.

След нея идва Индустрия 3.0, при която навлизащите дигитални и информационни технологии постепенно изместиха своите аналогови и механични предшественици, за да поставят началото на едно по-модерно автоматизирано производство.

Индустрия 4.0 – съчетание от последните разработки в цифровите технологии, биологията и хардуерната автоматизация

Една от основните характеристики на Индустрия 4.0 е децентрализираното вземане на решения. Това изисква кибер-физичните системи да са в състояние да вземат самостоятелни решения и да станат възможно по-самоуправляеми. Само в отделни случаи – външна намеса или конфликт между целите, решенията се прехвърлят на по-високо ниво.

Оперативната съвместимост предполага съоръжения, машини, сензори и хора да могат да се свързват и да комуникират помежду си посредством Интернет на хората и Интернет на нещата. Това налага и информационна прозрачност – създаване на копие на реалния свят чрез сензорни данни.

Техническата помощ дава възможност за поддръжка на системите с цел подпомагане на хората посредством визуализация на информацията за вземане на бързи и адекватни решения. Способността да се разрешават спешни проблеми в кратки срокове е от голямо значение. Кибер-физичните системи могат физически да подпомагат хората като извършват действия, които не са изпълними от човешки същества, тъй като представляват опасност или предизвикателство във физическо отношение.

Използването на на алтернативни източници на енергия и на нови материали, както и разработване на нови екосистеми ще допринесат значително за опазване на околната среда. Добър пример за това може да бъде магнито-гравитационната технология (Маграв) – едно многообещаващо решение, което ще ни осигури възможност за набавяне на неограничено количество чиста енергия.

Нанотехнологиите намират все по-широко приложение в диагностиката и терапията на заболявания, които доскоро бяха смятани за нелечими. Освен това те са в състояние да  подобрят свойствата на материалите, придавайки им например по-голяма здравина или якост, по-ниско тегло или по-висока химическа реактивност.

Интернет на нещата пък дава възможност на хардуера да прехвърля данни през мрежа без да изисква взаимодействие на човек с човек или на човек с компютър.

И все пак – защо Индустрия 4.0?

Има три основни причини да смятаме тези технологични новости за един отделен революционен скок в развитието на промишлеността, а не за закономерна еволюция на Индустрия 3.0. На първо място са темповете, с които те се осъществяват - за разлика от линейния ръст на досегашните промени, сега напредъкът е експоненциален. Второ – Индустрия 4.0 обхваща практически всички сфери на промишлеността, оказвайки огромно влияние върху цялостните системи на производство и управление. Третата основна разлика е въздействието върху системата - пробивите са буквално навсякъде. Изкуственият интелект, роботиката, Интернет на нещата, автономните автомобили, 3D принтирането, нанотехнологиите, биотехнологиите, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовите компютри са само част от областите, променени радикално от Индустрия 4.0. 

Четвъртата индустриална революция определено ще окаже огромно влияние върху човечеството.  Тя ще промени личното пространство на всеки от нас, собствеността, потребителските модели, работата, кариерата, уменията и дори отношенията между хората. Индустрия 4.0 ще роботизира цивилизацията ни, но в същото време се очаква да издигне обществото ни на едно ново ниво.

 Източник на снимковия материал: pixabay.com, pexels.com