Инженер по образование, предприемач по призвание и човек, който за повече от половин век е направил изключително много за индустриалната автоматизация в България, инж. Валери Андреев е основател и двигател на Системи Автоматика Технологии – САТ. През 1991 г. той решава да превърне натрупаните инженерни знания и практически опит в собствен бизнес. Познава българската индустрия още от времето, когато автоматизацията се изгражда с релейно-контакторни схеми, преминава през първите програмируеми контролери, а днес в САТ вече се говори за въвеждане на изкуствен интелект. През всичките тези години обаче той остава верен на убеждението си: добре свършената инженерна работа е най-силната препоръка за следващия проект.

По повод 35-годишнината на САТ поканихме инж. Андреев да се върне към началото и да ни разкаже за решенията, трудностите и хората, с които е изградил компанията. В отговорите му ще откриете и сериозна равносметка, и любопитни истории, и онзи хумор, с който понякога най-добре се описват трудните времена. За началото на частния бизнес в България, за срещите с първите големи международни възложители и за решенията, които са определили развитието на компанията, разговаряме в първата част от интервюто.

Здравейте, г-н Андреев! САТ отбелязва 35 години от своето създаване, а Вие сте човекът, с когото започва историята на компанията. Как изглеждат тези три десетилетия и половина през погледа на нейния основател?

Да, за 35 години вече можем да говорим за история на компанията, още повече че се явяваме като че ли най-старата частна компания в нашата област. Годините бяха напрегнати, изпълнени с много работа и много битки с конкуренцията, с непрекъснато променящите се условия на работа и всекидневната адаптация и най-вече със системата и държавата, които с нищо не помагаха на прохождащите фирми в България.

Когато създавахте компанията през 1991 г., как изглеждаше инженерингът в България и каква беше Вашата идея за САТ тогава? Как се промени тя през годините?

През 1991 г., аз бях работил 17 години като научен сътрудник в Централния институт по Автоматизация на България (ЦНИКА), където бях реализирал десетина реални проекта в циментовите, стъкларските и бетонови заводи, така че мога отговорно да заявя, че нашата инженерингова подготовка беше на много добро ниво.

САТ стартира дейност в период, в който българската индустрия и инженерната среда преминават през огромна промяна. Кое беше най-трудно в първите години: да намерите пазар, да изградите екип, да спечелите доверието на индустриалните предприятия или да наложите нов начин на работа?

Брей! Питате сякаш сте били там! През 1991 г. българската индустрия имаше нужда от модернизация и оптимизация, така че пазар имаше. Ние бяхме внедрили реални проекти в заводите, така че имахме доверието на предприятията. Имах и добър екип от професионалисти, така че бях подготвен за промяната, но най-трудното беше да се учим да работим с новоизлюпените ръководители на приватизираните предприятия, които нямаха представа как да ги управляват и как да изберат правилните доставчици, водени от своята алчност и подвеждани от своята некомпетентност. Любимата ми реплика за тези години беше „трудно се плува в сярна киселина“.

Въпреки трудностите САТ постепенно разширява дейността си и от изпълнението на отделни задачи преминава към комплексни инженерингови проекти „до ключ“. Как стигнахте до решението да поемате цялостното изпълнение на такива проекти?

Малките проекти не даваха перспектива за развитие на компанията и избрах трудния, но успешен път, осигурявайки комплексни услуги за проекти по електроразпределение и автоматизация „до ключ“. Това ни накара да разширим многократно обхвата на нашите проекти, обхващащи всичко под 110 kV, до хардуера и приложния софтуер за контролните системи за управление на процесите и съоръженията. Трябваше да увеличим броя на качествените специалисти от всички области, за да сме успешни в комплексните проекти.

Зад САТ днес стоят над стотици реализирани проекта. Има ли проект или период от развитието на компанията, който бихте определили като повратен?

Реализираните проекти вече са над 400. Повратен за мащаба на проектите и бурното развитие на САТ е моментът през 1998 г., когато реализирахме първия проект за Швейцарския концерн Холцим (Holcim), който закупи и започна модернизацията на циментовия завод „Бели Извор“. До този момент ние и наши партньори разработвахме собствени измервателни прибори, собствени програмируеми контролери и собствени стандартни софтуерни модули, с които решавахме проекти в стъкларските и бетоновите заводи продължавайки традициите от работата си в ЦНИКА. Тогава осъзнах, че големите концерни не са склонни да използват тези наши разработки, независимо че бяха качествени, защото нямаха гаранции за съществуването и развитието на нашите новосъздадени компании след промените през 1991 г.

Насочих всички усилия на екипа си в овладяването на сходните разработки на водещите европейски компании като Siemens, Schneider Electric и АВВ и прилагайки техните продукти с нашите инженерни познания и ноу-хау на процесите, спечелихме доверието на възложителите, което даде голям тласък в развитието ни.

А как се стигна до първите международни проекти и какво се промени за Вас като инженерингова компания, когато започнахте да работите на чужди пазари?

Работейки в ЦНИКА, аз вече бях реализирал успешно два проекта в Русия и Куба и вярвайки в своите и на колегите си квалификация, работоспособност и хъс приехме поканата на Holcim за проекти в Косово и Сърбия, които реализирахме през 2000 и 2001 г. на много високо ниво, в срок и с готовност да разширим и обхвата, и географията на нашата дейност. Нататък беше по-лесно.

След първите международни проекти САТ продължава да разширява дейността си, като днес зад името на компанията стоят над 400 реализирани проекта. И все пак инж. Валери Андреев признава, че една от най-трудните задачи пред него и екипа му остава нерешена. Каква е тя, защо добрите инженери са толкова важни за бъдещето на САТ и как основателят ѝ оценява промените в професията? Ще разкажем във втората част на интервюто.

Редакцията на Инженер.БГ благодари на инж. Валери Андреев за възможността да направим тези интервюта и пожелава на него и на целия му екип здраве и развитие на българския инженерен потенциал и през следващите десетилетия.

Тази статия на ДигиталнаИндустрия.bg е по материали на Инженер.bg.

САТ продължава да разширява екипа си, а актуалните свободни позиции и възможностите да станете част от следващите проекти на компанията можете да разгледате в Борса.bg.

Източник на снимковия материал: Системи Автоматика Технологии (САТ), ©Engineer BG via Canva.com