Ръстът в продажбите на роботи, новите проекти за индустриална автоматизация и изкуствен интелект, световният недостиг на чипове и новият Алианс за акумулаторни батерии ще бъдат основен фокус на третото издание на Robotics Strategy Forum 2021.

На 29 септември т.г. сграда „Инкубтор“ на София Тех Парк ще се „оживи“ от роботи, а изкуственият интелект и автоматизацията ще бъдат тема на интригуващи лекции от водещи експерти. Поводът е третото издание на Robotics Strategy Forum 2021, организиран от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА). В навечерието на събитието екипът ни се срещна с г-н Кристиян Михайлов, съосновател на ПАРА, за да научим повече за програмата на Robotics Strategy Forum 2021, както и да поговорим по някои любопитни и актуални теми, свързани с автоматизацията в индустрията и обучението по роботика.

Здравейте, г-н Михайлов! На 29 септември т.г. ПАРА организира ежегодното си събитие Robotics Strategy Forum 2021. Какво могат да очакват гостите на форума? Предвиждате ли нови активности в събитийната програма?

На 29 септември 2021 г. ще разгледаме възможностите да позиционираме България на картата на високите технологии. Ръстът в продажбите на роботи, новите проекти за индустриална автоматизация и изкуствен интелект, световният недостиг на чипове и новият Алианс за акумулаторни батерии ще бъдат основен фокус в третото издание на Robotics Strategy Forum 2021.

Форумът е спонсориран от Фесто и Шнайдер Електрик България, а към изложителите ще се присъединят още ФАНУК България, СПЕСИМА, Рапид Прогрес, Милара Интернешънъл, Гига Аутомата и Ocado Technology.

Какви са наблюденията Ви относно темпа на развитие на автоматизацията в производството у нас спрямо Европа?

Наше проучване показва, че с идването на пандемията от коронавирус, 50% от българските компании забавиха проектите за автоматизация. От началото на тази година това се промени и отново виждаме внедряването на автоматизирани и роботизирани линии.

Така например Теклас България разширява производството си чрез изграждане на роботизиран склад за съхранение на готова продукция, Софарма Трейдинг инсталира най-ново поколение автоматизирана система на австрийския производител KNAPP, Асарел-Медет внедри комплексен проект, включващ автоматизирано сортиране на минералите, а фирма Димитър Маджаров инвестира в автоматизирана линия за бутилиране.

Разбира се, все още изоставаме от европейските темпове на автоматизация. Причините са комплексни – от липсата на кадри до необходимостта от относително висока инвестиция. Забелязва се, че за разлика от шаблонните проекти за интеграция в чужбина, системните интегратори у нас се сблъскват с много по-комплексни предизвикателства.

В кои сфери на индустрията автоматизацията има най-голям потенциал?

Навсякъде, където компаниите искат да освободят служителите си от тежките и опасни дейности. Основните сектори у нас са хранително-вкусова индустрия (ХВП), металургия, автомобилостроене, фармация и производство на разнообразни стоки. Пример за това е автоматизацията на вентилните торби в производството на строителни материали. Те са популярно решение за пакетиране, което често не е автоматизирано. Операторът трябва постоянно да е до машината и да зарежда празните вентилни торби. Това е монотонна работа и когато операторът се отегчи и разсее, се забавя цикълът на работа. Безплатни инициативи като „Стартирай 4.0“ на Шнайдер Електрик България, която се организира съвместно с ПАРА, Либхер-Хаусгерете Марица и Mondelez International, показват, че индустрията има спешна нужда от дигитализация.

Извън производството, тенденция в последните години е дигитализация на процесите. У нас софтуерната автоматизация на процеси набра популярност покрай големи RPA (Robotic Process Automation) проекти в няколко банки. Същевременно, според проучване от предходната година, софтуерната автоматизация бе предвидена в една трета от анкетираните производства. Други 40% от запитаните планираха въвеждане на софтуерна и дискретна автоматизация.

Изследване на Германо-българска индустриално-търговска камара и Сименс показа, че 40% от респондентите отчитат по-засилена автоматизация на IT и бизнес процесите вследствие на пандемията от коронавирус.

До каква степен роботизираните решения могат да подкрепят производствените компании в предизвикателствата, които коронавирусът поставя пред тяхната дейност?

До голяма степен. Именно ускореното внедряване на решенията на Индустрия 4.0 и интеграцията им с роботи позволява на производствата да се управляват от дистанция. У нас такъв пример е умната фабрика на Шнайдер Електрик България в Пловдив, в която близо 70% от процесите са напълно автоматизирани.

Също така, роботизираните решения стават все по-достъпни и лесни за внедряване, което е важно в ситуацията на пандемия. Така коботите и RaaS (роботите като услуга) позволяват наемането на определени или различни видове роботи, които се използват при извършването на дадени операции. Компанията не се грижи за обслужването им, разчитайки на системен интегратор или на фирмата производител.

Извън производствената и софтуерната автоматизация, отново роботизираните решения помагат на производствата в процесите по осигуряване на чиста среда от ковид. Такива са например, роботите на UVD, както и отделни научни разработки, интегрирани у нас, които се инсталират в производствените помещения.

Как автоматизацията променя пазара на труда и какви нови компетенции се изискват от техническите кадри? Релевантни ли са знанията, които те получават по време на академичното си образование?

Последните години компаниите търсят връзка с образованието още на ниво гимназия, за да развият „банката“ си от кадри и да останат на конкурентни пазарни позиции. Автоматизацията налага и на двете страни нуждата да бъдат по-гъвкави, търсейки и обучавайки кадри с интердисциплинарни знания и умения.

Позитивен пример във висшето образование е стартиралата тази есен програма за бакалаври и магистри в сферата на изкуствения интелект на Технически университет – Варна. Тя се реализира в партньорство с Технически университет – София, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас и Технически университет – Габрово. Подобни програми показват, че висшето образование се старае да подготвя адекватни за бизнеса кадри.

По Ваша идея стартира проектът „Иновациите срещат училището“, с който подпомагате кариерното развитие на младите хора. Какви са резултатите до момента и планирате ли провеждането на други инициативи както за средното, така и за висшето образование?

До този момент над 400 ученици се срещнаха с 15 компании от различни сектори на индустрията. Успяхме да запознаем ученици от различни региони на страната с иновативни български компании, както и да запалим техния интерес към роботиката, 3D принтирането, автоматизацията и програмирането. През лятото отделихме време на най-малките в частна детска градина в Пловдив, а през юли в рамките на три дни 40 младежи на възраст до 12 години опознаха света на роботите. С началото на новата учебна година подновихме инициативата и още от края на септември ще стартираме първите присъствени посещения.

Разкажете ни за бъдещите проекти на ПАРА с бизнеса и други институции.

Следващата ни голяма инициатива ще бъде насочена към инкубация на техническите идеи на младежи чрез свързването им с опитни инженерни кадри, както и материалната база за прототипиране и изграждане на продукти на големите компании и технически паркове у нас. С тази програма целим да развием популярността на инженерните проекти в образованието и да мотивираме младежкото предприемачество в сферата на роботиката.

Инициативата за инкубация ще е една от многото ни, целящи да изградим иновативна екосистема, която в следващите 5 – 7 години да покаже, че България е правилното място за успешни проекти от света на роботиката.

Източник на снимковия материал: личен архив на Кристиян Михайлов, ПАРА, freepik.com