В резултат от Четвъртата индустриална революция отношенията между бизнеса и неговите клиенти се пренасочват към онлайн модела на придобиване, който винаги е свързан с вездесъщата мобилна комуникация. През януари 2016 г. мобилната комуникационна услуга WhatsApp съобщи, че нейните потребители изпращат всеки ден 42 млрд. съобщения всеки ден. А когато китайският интернет гигант Alibaba Group организира „Ден на необвързаните“ през 2015 г., това доведе до 14 млрд. долара онлайн транзакции само в Китай, като 68% от тези продажби бяха осъществени през мобилни устройства.

Компаниите са изправени пред предизвикателството да намерят начини, чрез които техните продукти могат дигитално да увеличат стойността си. Производителят на електрически автомобили Tesla например разработи безжични актуализации на софтуер, които спомагат за поддържане на стойността на автомобилите след закупуването им.

Четвъртата индустриална революция също стимулира нови форми на сътрудничество. Утвърдените компании на пазара често нямат достатъчно умения и чувствителност към променящите се нужди на клиентите. В същото време по-млади, динамични фирми се нуждаят от капитал и данни, които техните утвърдени колеги притежават. Както е описано в доклада на Световния икономически форум от 2015 г. „Съвместна иновация: трансформиране на бизнеса, стимулиране на растежа“, когато фирмите споделят ресурси чрез съвместни иновации, може да се създаде значителна полза както за двете страни, така и за по-широк кръг от икономики.

Тенденция към сливане на технологии

Четвъртата индустриална революция се отличава по начина на сливане на технологиите и от нарастващата хармонизация и интеграция на научните дисциплини. Почти всяка нова разработка, в която и да е област, използва дигитализацията. Прецизното генно моделиране например, не би могло да се случи без постигнатата напоследък висока скорост в изчислителната способност при анализа на данни. Аналогично, усъвършенстваните роботи няма как да бъдат създадени без нови подходи към изкуствения интелект, зависещи от дигиталните системи и скоростта на обработка.

Цифровият и физическият свят се сблъскват също в области като автономни превозни средства и 3D печат. Тези системи вече могат да получават информация от разстояние през облак и да се свързват помежду си, за да обменят информация и колективно да се самообучават. Тъй като следващото поколение роботи ще се появи като елемент от т. нар. „Интернет на нещата“, все повече се поставя акцент върху сътрудничеството между хората и машините.

Физическият и биологичният свят се сливат частично благодарение на създаването на нови материали, създадени да подражават на образци от биологичния свят. Неотдавнашното откриване на нови рециклиращи се термореактивни полимери, наречени полихексахидротриазини, е важна стъпка към по-устойчива икономика. Новите материали също се използват рутинно за медицински импланти, за тъканно инженерство и за създаване на изкуствени органи. Те използват все повече 3D печат за създаване на персонализирани структури.

Биологичният и дигиталният свят се сблъскват най-противоречиво в света на генното инженерство. Широкодостъпните системи за секвениране и редактиране на гени като CRISPR/Cas9 позволяват надеждно и точно отстраняване или заместване на последователности в генома на растенията и животните. Биологичният и цифровият свят също се припокриват под формата на сензори, използвани за наблюдение на личното здраве и поведение, както и за разбиране и влияние върху мозъчната активност.

Предимствата, които някога са били предназначени само за дигиталните приложения, например криптирането като технология за блокиране с цел създаване на програмируеми, надеждни и разпределени записи, сега има широко разпространено въздействие в реалния свят. Blockchain, най-добре познат като основа за виртуалната валута на Bitcoin, би могъл да осигури начини за управление на поземлената документация, прехвърлянето на дялове и проследяване на обезлесяването.

Етика и идентичност в дигиталната ера

Иновациите, предизвикани от Четвъртата индустриална революция, в дисциплини като биотехнология и изкуствен интелект, предефинират какво означава да бъдеш човек, като разширяват границите на продължителността на човешкия живота, здравето, когнитивните и други способности по начин, който доскоро беше предмет от научната фантастика. С напредването на знанието и новите открития, свързаната с това морална и етична дискусия е от решаващо значение, за да могат хората да реагират най-добре на явления като удължаване на живота.

Новите технологии поставят въпроси за това какво означава да бъдеш човек, каква информация за личното здраве трябва да бъде споделена и какви права и отговорности имаме по отношение на промяната на генетичния код на бъдещите поколения. Много други въпроси ще възникнат по отношение на увеличаването на населението на Земята, както и на начина, по който обществата трябва да се справят с машините, които имат човешки качества и способност самостоятелно да вземат решения за живота или смъртта. Свързаността с поверителността, сигурността на данните и идентичността става все по-важна за политици, законодателни органи и компаниите.

За да се преодолеят тези предизвикателства е необходимо да се гарантира, че Четвъртата индустриална революция насърчава личността и човечеството като цяло и представлява движещата сила, която създава технологии, които ще бъдат инструменти, създадени от хората и за хората. Отделните хора и световните организации трябва да поемат колективна отговорност за създаването на бъдеще, където иновациите и технологиите ще са съсредоточени върху обслужването на обществения интерес.

Източник на снимковия материал: weforum.org, pixabay.com