Поставяйки акцент върху повишената производителност и свеждането до минимум на отпадъците, лийн производството е доказано решение за компании, които се стремят да бъдат в челните редици при въвеждането на иновативни разработки в индустрията. С помощта на нови технологични възможности и услуги консултантските компании са тези, които помагат на производителите за въвеждането на този усъвършенстван подход. Next Consult е българска консултантска компания, която има значителен принос за успешната реализация на многобройни проекти по лийн трансформация навсякъде по света. Какво представлява лийн методологията и кои са лийн практиките, които оптимизират едно производство? На тези и други интересни и полезни въпроси бе така любезен да отговори г-н Тошко Петков, изпълнителен директор на Next Consult. Специално за ДигиталнаИндустрия.bg!

Г-н Петков, Вие сте уважаван експерт с дългогодишен опит и ръководите една от най-бързо развиващите се български консултантски фирми. Бихте ли разказали повече за Next Consult?

Next Consult е компания за бизнес и дигитална трансформация. Мисията ни е да помагаме на нашите клиенти да бъдат по-успешни в бизнеса си. Основахме я преди 13 години и към днешна дата се гордеем с повече от 500 клиенти, не малка част от които са извън България, над 1000 изпълнени проекта, изграден екип от изключителни професионалисти, наброяващ над 110 човека, офиси в България, Румъния, САЩ и Великобритания.

А кои са сферите, в които консултирате и реализирате проекти за Вашите клиенти?

Портфолиото ни от услуги е групирано в три основни сфери. Първата от тях включва стратегическо консултиране, което помага на нашите клиенти да изградят консистентно и неустоимо предложение за добавена стойност към техните клиенти – много по-добро от това на конкурентите им. В тази сфера разработваме и множество функционални стратегии – за маркетинг, IT и др. Второто направление е консултиране в областта на оперативното управление, главно внедряването на японската методологията „20 ключа“ за лийн трансформация. Тя помага на клиентите ни да станат по-бързи, да доставят по-качествени продукти и услуги на по-добра цена чрез изграждане на организационна култура, в която служителите са силно мотивирани и ангажирани към бизнеса на компанията. Разбира се, в тази част помагаме и чрез изграждането на оптимална организационна структура и усъвършенствани бизнес процеси. Третата сфера е насочена към дигитализация и автоматизация на бизнеса чрез внедряване и развитие на системи на компании, които са лидери в световен мащаб. В тази насока наши ключови партньори са Salesforce, SAP, Certinia, Tableau, Uipath и др.

Терминът „лийн производство“ все още не е намерил своя точен превод на български език. Разкажете ни как възникват практиките за лийн и какви са неговите основни принципи.

За първоизточник на лийн практиките се счита автомобилният производител Toyota. Самият термин „лийн“ (б.ред. от английски: lean) е въведен от авторите на книгата „Lean-мислене“ на Джеймс Уомак и Даниел Джоунс. Основната идея е, че за да е успешна една компания, тя трябва да фокусира своите усилия в дейностите, които създават истинска добавена стойност. Всичко, което в компанията се изпълнява като дейности, които не се оценяват от клиентите като добавена за тях стойност, са загуби и съответно трябва да бъдат елиминирани или силно редуцирани. Много силен елемент на лийн културата е фокусът върху изграждането на висока мотивация и ангажираност в хората на компанията.

Къде намират своето приложение лийн практиките?

Въпреки че произходът на лийн практиките е от автомобилния бранш, много скоро те започват да се прилагат широко в производствени компании от най-различни сектори. В последните над 20 години лийн практиките намират приложение във всички индустрии, включително в публичния сектор. Към днешна дата уверено мога да кажа, че лийн практиките са изключително ефективни и абсолютно приложими във всички индустриални отрасли.

С какво започва една програма за преминаване към Lean?

На първо място лийн концепцията трябва да се възприеме от всички специалисти на ръководни длъжности, които „движат“ бизнеса в една компания или институция. След това, разбира се, съществуват различни подходи и методологии. Ние развиваме лийн практиките на нашите клиенти най-вече чрез обучения и коучинг, които достигат до всички нива в компанията.

Нашите клиенти виждат огромни ползи в този подход, защото не ние – консултантите – внедряваме лийн практиките в компанията. Ние всъщност им помагаме те самите да го направят. Друго сериозно предимство на нашата методология „20 ключа“ е наличието на бенчмаркинг система, която ни позволява – както при старта на програмата, така и през определени периоди – да оценим къде се намира компанията/институцията в своите лийн практики в сравнение с компаниите от световно ниво и дали прогресира в развитието си.

Кои са основните инструменти на лийн производството?

Основните инструменти до голяма степен са заложени във всеки от 20-те ключа на лийн методологията. Основните от тях са: подредба и организация на работното място, рационализиране на системата и синхронизиране на целите, както и работата в малки групи.

Бихте ли описали кои са загубите, които могат да се минимизират или дори елиминират чрез лийн производството?

Това е много лесен въпрос. Когато клиент влезе в една компания, той може да види множество дейности, които се извършват, или разходи, които са направени или се правят. Клиентът дефинира кои от тези дейности или разходи водят до добавена стойност за него и кои не. Всичко, което не води до добавена стойност за клиента, е загуба. Например това могат да бъдат неефективни човешки дейности, машинно оборудване, материален логистичен поток, некачествена продукция или ненужни материални запаси.

Как се постига безпроблемно внедряване на лийн практиките в съществуващо производство?

Най-критичните фактори за успех в развитието на лийн практиките в една компания или институция са ключовите хора в управлението ѝ. Те трябва да са убедени, че лийн методологията е пътят към успеха на тяхната компания. Но в този процес на внедряване на лийн е необходимо те да имат подкрепата на всички нива в производството, както и да изберат правилната методология или консултантска компания.

Кои са типичните грешки, които могат да възникнат при преминаване към лийн производство?

За съжаление много грешки могат да бъдат направени. Може би най-честите са, че лийн се внедрява на по-ниски нива в организацията и висшето ръководство не участва сериозно в процеса. Също така грешен е подходът, при който външен консултант идва и започва да прави конкретни реорганизации в производството без екипът на компанията да се включва сериозно в този процес. Тъй като живеем в свят, в който всичко се променя много бързо – продуктите, обемите на производството, технологиите и мн. др., то често изграденото по този начин от външен консултант буквално се „изпарява“ за период от 6 месеца до 1 година.

Каква е ролята на консултанта при внедряване на лийн практики?

Различните консултанти имат различен подход и роля в процесите. Нашият подход е да имаме ролята на „треньор“ в лийн пътешествието на нашите клиенти. Ние ги учим и вървим заедно с тях в съответствие с методологията „20 ключа“ на всички организационни нива и във всички отдели на компанията. Ние им помагаме във всяка стъпка, по всеки ключ, както и в цялостното управление и развитие на програмата.

Как принципите на лийн и дигиталната трансформация могат да трансформират едно производствено съоръжение във фабрика на бъдещето?

В днешно време дигитализацията търпи своето най-бурно развитие. Тя подпомага всички процеси в една компания. Дигитализацията даже създава нови бизнес модели и нови бизнес сфери. В това отношение лийн не е много по-различна от всички останали процеси. IoT, Big Data, съвременните инструменти за анализ, роботизацията, използването на системи за управление на производството (MES) дават огромен тласък в развитието на лийн практиките, защото те създават фундамента на фабриките на бъдещето.

Източник на снимковия материал: Next Consult, canva.com