Прилагането на Наредба №10 и Наредба №12 (ЗЗБУТ) в българските складови бази често се движи по линията на най-малкото съпротивление, докато нормативната уредба – Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) – поставя ясни технически изисквания за експлоатацията на подемна техника и обработката на товари, реалната практика в сектора показва масово неглижиране на детайлите в името на по-висок капацитет. Проблемът обикновено излиза на повърхността едва при инспекция от контролните органи или при възникване на амортизационни дефекти в конструкцията.

„Много складове в страната функционират при системно пренебрегване на нормите за отстояния и защита, което превръща оптимизацията на площите в директен административен и физически риск“, коментираха пред Инженер.bg от Фабрика за стелажи Ай Ракинг – утвърден български производител, специализиран в проектирането и монтажа на индустриални системи за съхранение съгласно европейските стандарти. Според тях периодичната инспекция е единственият легитимен инструмент, който може да установи дали „оптимизираният“ склад все още покрива стандартите за безопасност на труда.

Конфликтът между капацитет и закон – анализ на транспортните трасета

Централният стълб на Наредба №10 е заложен в изискванията към пътищата за движение и транспортните коридори (Чл. 12 и Чл. 15). Тук се крие и най-големия проблем между търговските цели и правните изисквания. В стремежа си да използват всеки квадратен метър от склада, много компании стесняват работните коридори до критичен минимум. Законът обаче е категоричен: пътищата за движение трябва да бъдат ясно определени, с достатъчни отстояния и без препятствия, които биха застрашили стабилността на машината или целостта на конструкциите.

Анализът на разпоредбите показва и че определянето на ширината на един проход не е въпрос на субективна преценка, а на прецизно изчисление, включващо габаритите на товара и радиуса на завой на конкретната подемна техника. Нарушаването на тези параметри автоматично превръща склада в зона с висок риск от удар – събитие, което Наредбата се опитва да предотврати чрез задължителни маркировки и ограничители.

„В индустриалната среда безопасността не е статична величина. Тя зависи от дисциплината на поддръжката. Проблемът, който често срещаме при нашите огледи, е подценяването на т.нар. „умора на материала“. Дори лек, на пръв поглед козметичен удар от мотокар в колоната на стелажа, компрометира неговата товароносимост, заложена по проект. Наредба 10 изисква тези рискове да бъдат елиминирани чрез активни защити, но масово се разчита на късмета, че инцидент няма да се случи точно днес“, споделиха от Фабрика за стелажи Ай Ракинг.

Именно това е и още един от критичните аспекти, разгледан в Чл. 17 на Наредбата – осигуряването на стелажите срещу механични повреди и изместване. Нормативната рамка изисква конструкциите да бъдат статично устойчиви и динамично защитени. Това означава, че всеки стелаж, изложен на риск от удар от електрокар, трябва да притежава специфични защитни елементи. В практиката обаче все още се наблюдават опити за „укрепване“ с подръчни средства, което представлява грубо нарушение на стандартите за безопасност и компрометира цялостната устойчивост на системата.

В тази ситуация инженерният подход престава да бъде препоръка и става задължителен. В своите проекти Фабрика за стелажи Ай Ракинг интегрира сертифицирани протектори за колони и крайни предпазители, които са и част от изискваната по закон техническа окомплектовка. Важно е бизнесът да отчете, че при проверка Инспекцията по труда следи не само за наличието на тези защити, но и дали те са заложени още във фазата на проектиране и дали капацитетът им на устойчивост съответства на реалната интензивност на трафика в складовата база.

Наредбата засяга и темата за натоварването и информационните табели. Всеки стелаж трябва да носи ясна маркировка за максималния си капацитет (Чл. 18). „Неправилното разпределение на товара или липсата на актуална информация за товароносимостта е една от най-честите причини за структурни деформации“, споделиха експертите. Тези деформации често са невидими за невъоръжено око, но натрупването им води до риск от внезапно срутване – сценарий, при който отговорността на работодателя преминава от административна в наказателна.

Точка на пресичане – стабилност на товара и конструктивен риск

Ако Наредба №10 регулира трафика в склада, то Наредба №12 се фокусира върху най-критичния момент – физическото боравене с товари и тяхното безопасно позициониране. Комбинираният прочит на двата документа разкрива логическа обвързаност: сигурността на стелажа е пряко зависима от управлението на товара върху него. Законът изисква прецизна оценка на обема, стабилността и центъра на тежестта на стоките, тъй като те определят динамичното натоварване на системата. „Сблъсъкът между наредбите и реалността се случва при самото товарене. Стелажът трябва да е проектиран за специфичната динамика на стоката, а не просто да бъде стабилен като метал“, посочиха от Фабрика за стелажи Ай Ракинг.

В оперативната реалност често се подценява рискът от ексцентрични натоварвания, причинени от неправилно разпределено тегло или нестабилни палети. Наредба №12 е категорична, че боравенето с товари трябва да изключва всякаква възможност за подхлъзване или преобръщане. Това превръща инженерните решения – като гръбни мрежи и стопери за палета – в задължителна част от архитектурата на склада, а не в опционален избор за мениджмънта. Подобен интегриран подход гарантира, че конструкцията и товарът работят в синхрон, елиминирайки водещата причина за инциденти в логистиката – падащите предмети. Именно тук се затваря цикълът на безопасността: когато инженерният проект отговаря на физиката на товара, рискът от механичен срив намалява драстично. Това обаче е само първата стъпка, тъй като дори най-прецизно изчислената система изисква постоянен мониторинг, за да остане в рамките на нормативната изправност.

От превенция към контрол – решението на Фабрика за стелажи Ай Ракинг

Цялата логика на Наредба №10 и Наредба №12 се гради върху един фундамент: превенцията чрез постоянен контрол. Законът изисква ежегодни проверки и техническо обслужване на складовото оборудване, но рядко компаниите разполагат с вътрешен ресурс, способен да извърши професионален одит на метални конструкции под напрежение.

Именно тук българският производител Фабрика за стелажи Ай Ракинг затваря цикъла, като предлага „Контрол и инспекция“ като специализирана услуга. Тя далеч надхвърля формалното попълване на дневници за безопасност и се фокусира върху реалната техническа пригодност на съоръженията.

Какво включва експертният одит? В основата на услугата заляга стриктното спазване на европейския стандарт EN 15635, който регламентира поддръжката и експлоатацията на стелажни системи. Процесът обхваща детайлен анализ на всяко критично звено:

• Идентификация на деформации: Прецизно измерване на отклоненията в колоните и гредите. Често невидими за невъоръженото око, тези деформации могат да намалят товароносимостта на конструкцията под критичните нива.

• Проверка на връзките и анкерирането: Одит на състоянието на болтовите съединения и подовото закрепване, които гарантират стабилността на системата при динамични натоварвания.

• Верификация на защитните елементи: Оценка на състоянието на протекторите и предпазителите. Когато един предпазител е поел удар, той е изпълнил ролята си, но законът изисква неговата своевременна подмяна, за да се запази защитната функция.

Този тип външен контрол решава основния проблем на бизнеса – липсата на обективна оценка за амортизацията. Докато вътрешните екипи често свикват с визуалните дефекти по стелажите, професионалният одит ги разглежда през призмата на нормативната изправност и безопасността.

„В крайна сметка, техническата изправност на стелажите и спазването на наредбите имат една крайна цел: физическата безопасност на хората в склада. В среда, в която се маневрира с тонове стока на голяма височина, човешката грешка е предвидим риск, който законът се опитва да минимизира чрез технически прегради“, допълниха още от българската компания.

Защитните елементи и правилните разстояния в един натоварен склад осигуряват и нужните „време и пространство“ за реакция на служителите. Когато един стелаж е правилно проектиран и инспектиран, той гарантира предвидимост, докато липсата на професионален контрол превръща работното място в рискова зона за служителите, принуждавайки ги да компенсират техническите дефицити с повишено внимание – ресурс, който се изчерпва бързо в края на работната смяна. В този смисъл, превръщането на безопасността от административно тежест в работещ фирмен стандарт е дългосрочна инвестиция в най-ценния актив на логистиката – хората. Когато инженерната експертиза на компании като Фабрика за стелажи Ай Ракинг се съчетае с отговорно управление на ресурсите, резултатът е склад, който работи с пълния си капацитет, без да излага на риск живота на служителите или стабилността на бизнеса.

Тази статия на ДигиталнаИндустрия.bg е по материали на Инженер.bg.

Ако желаете да научите повече за Фабрика за стелажи Ай Ракинг и продуктите, които предлага компанията, можете да разгледате микросайта на компанията в Борса.bg.

Източник на снимковия материал: Ай Ракинг (iRacking), ©Engineer.BG via Canva