Красимира Янева от Синектика: AI трябва да предоставя информацията, а човекът – целите и смисъла

13 октомври 2025 г.

Как ще се промени инженерната професия в следващите години? Ще бъде ли инженерът на бъдещето просто специалист в своята област или мост между технологии, данни и човешки потребности? В рамките на инициативата на Инженер.bg „Професии в еволюция: Новите инженери и техници“, разговаряме с г-жа Красимира Янева, съдружник в HR компанията Синектика Интер Рекрутмънт, която споделя как хибридните специалисти с мултидисциплинарни умения ще оформят бъдещето на инженерството. HR експертът акцентира върху важността на системното мислене, способността за адаптация и етичната отговорност, които ще бъдат не по-малко ценни от техническите знания. А как инженерите могат да превръщат отделни компоненти в интегрирани интелигентни системи, да комуникират между различни дисциплини и да съчетават човешката перспектива с възможностите на изкуствения интелект, вижте в следващите редове!

Здравейте, г-жо Янева! Какви инженерни специализации ще се появят в следващите 5–10 години?

Бих искала по-скоро да се опитам да очертая перспективите пред инженерната професия като цяло. Разглеждайки въпроса в по-широк контекст, смятам, че специалистите с хибридна експертиза – съчетаващи познания в различни области и допълващи ги с умения в новите технологии – ще бъдат тези, които ще оформят бъдещето на професията.

Инженерите в бъдеще ще трябва не само да работят с отделните компоненти на една система, а да ги превръщат в интелигентна цялост. В този смисъл на инженерите ще се налага все повече да „превеждат“ езика на физическите закони на езика на дигиталните технологии, както и бизнес нуждите в технически решения.

Може би в ерата на изкуствения интелект синхронизацията между физическия и дигиталния свят ще бъде най-голямото предизвикателство за индустрията. Именно затова човешката способност да интегрира разнородни знания добива най-голямо значение. Инженерите ще трябва да могат да свързват изолирани технологии в цялостни и интегрирани интелигентни системи, да разбират достатъчно добре и от двете области – физическа и дигитална – и да знаят как AI или симулацията се прилага в реална среда.

Смятам, че проблемите на бъдещето ще са системни по природа и няма да могат да бъдат решавани в рамките на една единствена дисциплина. Тяхното преодоляване ще изисква мултидисциплинарен подход и съответно интеграция на знания от различни области на човешкото познание.

Например, инженер, който ръководи проект за т.нар. „умен град“, следва да има експертиза в архитектурата и строителството, Data Science, IoT, облачните услуги, екологията и др. Това не означава, че инженерът трябва да „знае всичко“, а по-скоро, че освен специализация в конкретна област, следва да има достатъчно добър поглед и разбиране за останалите, за да може да управлява тяхната интеграция в една цялостна система.

Какви умения извън техническите ще бъдат ключови за инженерите на бъдещето?

Ако приемем, че бъдещето ще изисква все по-комплексен и мултидисциплинарен подход към решаването на проблеми, следва да предположим, че системното мислене ще има много голямо значение.

Това е перспектива на мисленето, при която всяко явление се разглежда не като сбор от части, а като цялост, при която връзките между елементите са по-важни от самите елементи. Цялото винаги има свойства, които не съществуват в отделните му части и не могат да бъдат разбрани чрез тяхното изолирано изучаване. Промяната в една част от системата се отразява на всички останали.

Следователно системното мислене позволява да се вижда не само как работят отделните елементи, но и какви са връзките и взаимодействията между тях в една цялостна интегрирана екосистема.

Инженерът, който мисли системно, няма да зададе само въпроса: „Решава ли това конкретния технически проблем?“. Той ще търси отговори и на въпроси като: „Какво друго ще се промени?“, „Как ще се отрази промяната на другите системи, с които взаимодейства?“, „Какви ще бъдат бъдещите последствия?“ и т.н.

Освен това инженерите ще трябва да могат да превеждат сложни технически концепции на език, разбираем за различни заинтересовани страни. Комуникацията ще следва да бъде „превод между дисциплини“. Те трябва да могат да обяснят сложни технически проблеми, да разберат нуждите на крайните потребители и да намират общ език с експерти от напълно различни области – медицина, екология, земеделие, енергетика, обществена сфера и мн.др.

Все по-голямо значение има способността за адаптация и готовността за учене през целия живот. Технологичната среда ще продължава да се променя с бясна скорост. Технологиите, които ще се използват след пет години, може би днес не съществуват. Най-ценното умение няма да бъде да се знае всичко, а способността за бързо усвояване на нови знания и адаптацията.

И не на последно място, бих посочила високата етичност. Това не е просто умение или способност, а характеристика на личността – част от идентичността на човека, която го кара да търси не просто технически ефективни, но и социално отговорни решения.

В работата на инженера това е свързано с готовността и способността да се предвиждат, анализират и отчитат последиците от технологичните решения върху хората, околната среда, обществото и бъдещите поколения. Това е отговорността за резултатите от работата – от момента на проектирането до извеждането от употреба на даден продукт или технология – за да се гарантира, че техническите решения са и хуманни решения. Това е вътрешният компас, който кара инженера да се запита не само „Мога ли да го направя?“, а и „Трябва ли да го направя?“.

Как се променя балансът между „човешкото“ и „технологичното“ в инженерните професии?

Смятам, че по-скоро трябва да говорим за търсене на най-доброто взаимодействие между човека и технологията. В момента много се говори за стремежа към т.нар. симбиоза или партньорство. Това означава, че на AI не се гледа просто като на инструмент, а като на партньор.

AI трябва да извършва изчисления, анализи и автоматизация на задачи, а инженерът да е този, който задава правилните въпроси, интерпретира резултатите и взема крайните решения.

В най-оптимистичния сценарий, който е в полза на запазването на „човешкото“ влияние, AI трябва да предоставя информацията, а човекът – целите и смисъла. Балансът трябва да се пази именно в полза на човешкото.

Когато говорим за взаимодействие между човек и технология, е важно да си даваме сметка както за ползите, така и за рисковете. Един от големите страхове е, че машините могат да станат като хората. Аз обаче смятам, че по-голямата опасност е хората да станат като машините – лишени от дълбочина, любопитство и страст.

Безкрайното делегиране на мисловни задачи на AI – изчисления, търсене и анализ на информация, генериране на идеи и решения – води до интелектуална леност. Опасността е човек да стане пасивен потребител на готови отговори, да изгуби творческия си потенциал, радостта от намирането на решения и удоволствието от справянето с предизвикателства.

Това не означава, че трябва да се страхуваме от технологиите, а от това, че може да ни стане твърде удобно с тях – да започнем да им се доверяваме прекалено и да спрем да разчитаме на себе си. Така рискуваме да се превърнем в пасивни наблюдатели в това т.нар. партньорство човек–технология.

Кои български специфики (образование, индустрии, културни фактори) влияят най-силно върху развитието на новите инженерни специалности?

България има силни традиции в инженерната дейност и добра подготовка както в техническото образование, така и във фундаменталните науки – математика, физика, химия и др. Това създава стабилна основа за развитие.

Но за да се превърне този потенциал в устойчив растеж, са необходими целенасочени стратегически усилия. Смятам, че е нужен по-голям фокус върху развойната дейност за сметка на изпълнението на външни проекти, както и засилване на усилията за създаване на интелектуална собственост, високотехнологични продукти и развитие на научноизследователската дейност.

Оптимистично е, че през последните години се наблюдава окуражаващ растеж на R&D центрове, което създава нови възможности за развитие на инженерните специалисти в страната. Надявам се, че в България все повече ще се работи в посока иновации, което ще оформи и бъдещето на инженерната професия.

Редакцията на Инженер.БГ благодари на г-жа Красимира Янева за възможността да коментираме един от най-важните въпроси на нашето съвремие, а именно трансформацията на установени с векове професии.