През 1836 г. султанът-реформатор Махмуд II подписва ферман, с който узаконява първото българско промишлено предприятие. Това е създадената от Добри Желязков в Сливен текстилна фабрика. Но как се стига до знаковото събитие, което поставя началото на нова ера в българската индустрия, при това в нелеките години на войни и сложни политически промени? Що за човек е бил предприемчивият Добри Желязков и какви са обстоятелствата, помогнали му да осъществи делото на живота си? Да разберем…

Роденият през 1800 г. Добри Желязков натрупва значително състояние от търговия по време на престоя си в Севастопол, Русия, след края на Руско-турската война от 1830 г. Mалко след това сливенският абаджия създава семейство.

Неговият прогресивен, новаторски дух обаче не седи мирен и интересът му към непрекъснато усъвършенстване на производството на аби преминава в трескаво желание за собствена работилница, в която да произвежда сукно с модерни машини. Ето защо Добри Желязков се мести със семейството си в Екатеринослав, където научава съвременните методи за производство на платове в местната текстилна фабрика. Дори се сдобива с подробни чертежи на повечето машини.

Завръщайки се в Сливен, през 1834 г. занаятчията отваря собствена работилница, в която започва да прилага всичко научено дотук. Дейността върви добре – бързо и качествено се произвежда сукно, при това по модерен начин. Този факт, разбира се, никак не радва местните занаятчии, които започват да протестират и да се оплакват от нововъведенията. Но вместо да навреди на Желязков, недоволството бързо стига до ушите на тогавашния султан. Махмуд II е носител на новаторски идеи и ясно осъзнава нуждата от постоянни реформи и модернизации в индустрията и стопанството на Османската империя. Той извиква Добри Желязков, който тъче европейски тъкани на османска територията, в двореца, за да представи продукцията си. А ние поглеждаме към причините това да се случи:

• Традициите в производството на качествен текстил в Сливен са безспорни и предизвикват интерес от дълги години;
• Търсене на нови платове – особено за униформите на османската армия, които султанът сменя с по-модерни;
• Стремеж към намаляване на външнотърговския дефицит и замяната му с вътрешно производство;
• Навлизането на нови технологии в различни аспекти на стопанството.

Ето как на 16 февруари 1836 г. султанът издава ферман, с който обявява фабриката в Сливен за държавна и освобождава нейния основател от всякакви данъци. За изграждане на производство по последни стандарти Махмуд II отпуска 2 млн. гроша, а финансовото участие на Желязков е 80 000 гроша. Първоначално се използват наличните машини, като се внасят и още от Русия, а по-късно производствените съоръжения се изработват на място, в Сливен, по модели от Белгия, Англия и Франция.

Производството започва още същата година, а през следващата от държавната хазна пристигат нови 56 000 гроша за модернизация. Първоначално работниците са 80, а малко по-късно вече 500 души произвеждат аби, шаяци и сукна, под ръководството на Добри Желязков.

Не закъснява обаче и следващото сътресение. В годините на Кримската война, империята преценява, че не може да облича армията си от ръцете на един неправоверен, който при това не плаща данъци.

Така, през 1853 г., с клевети и доноси, Добри Желязков е изгонен от собствената си фабрика. Той се опитва да изгради второ такова предприятие, както и да върне позициите си чрез съдебни дела.

За да подготвим материала използвахме информация от Българска търговско-промишлена палата и banker.bg,

Източник на снимковия материал: infotourism.sliven.bg, kemta.bg, pixabay