Понятието пневматика произлиза от гръцката дума πνεῦμα – дъх, което само по себе си води до извода за основополагащото ѝ значение в света на техниката. Но когато се комбинира наука на няколко века с последния писък в съвременните технологии, каквито са електрониката, софтуерът и изкуственият интелект, резултатите са в състояние да променят облика на редица индустрии. Именно за най-новите тенденции в пневматиката разговаряхме с г-н Кенан Хафуз-Хасан, ръководител на департамент Pneumatic Controls на Festo – глобален концерн в областта на решенията за автоматизация. Екипът ни се срещна с него по време на международната конференция Festo TEConomy International R&D Conference, чийто домакин за първи път бе Техническият инженерен център към Фесто Производство.

Господин Хафуз-Хасан, бихте ли ни разказали какви са най-новите тенденции в областта на пневматиката?

Първо, важно е да уточним, че пневматиката като технология не съществува от няколко години – можем да кажем, че това е зряла технология, която става част от дейността на Festo преди около 40-50 години. Вложихме много време в това да помислим как бихме могли да повлияем на бъдещето на пневматиката като цяло и идеята, до която стигнахме, е, че искаме да добавим повече електроника и софтуерни решения към нея. По този начин бихме могли да отговорим на все по-високите изисквания на нашите клиенти.

Чрез комбинацията между пневматични технологии и електроника и софтуер, можем значително да подобрим прецизността при контрола на въздуха, т.е. пропорционалната работа на даден елемент. Така например един пневматичен цилиндър вече не се движи само между две крайни позиции – включено/изключено, а може да заема безкрайно множество от междинни позиции. Това е възможно благодарение на основни технологии, които развиваме, например на пиезо технологията. И бих казал, че това е следващата стъпка в еволюцията на пневматиката.

Друг фокус в пневматиката са енергийната ефективност и декарбонизацията. Тези фактори са все по-важни и търсени и от нашите клиенти, тъй като генерирането на налягане е скъп процес и всичко, което може да се спести от него, се връща в природата и спестява финансови средства. Но ако можем да контролираме по-добре въздуха, сме в състояние да управляваме по-ефективно и енергията, която използваме за него.

Ако трябва да обобщя, двете основни тенденции в пневматиката днес са по-прецизен контрол и по-висока енергийна ефективност.

Резултат именно от високото ниво на прецизност ли е първият в света пневматичен кобот, който Festo създаде?

Да, така е. В управлението на пневматичните ръце на робота имаме именно тази пропорционална технология.

Ако трябва да отидем още една стъпка напред обаче, електрониката и софтуерът са базовите дисциплини, за да се стигне и до изкуствения интелект (ИИ) в пневматиката. Т.е. нашата цел е да достигнем до следващото ниво, където ИИ, като фон в нашите продуктите, задейства алгоритъма, и се самообучава на базата на този алгоритъм. Никой не е правил това преди на пазара, така че това е наистина новата ера на технологиите в пневматиката.

А къде е мястото на Техническия инженерен център на Festo в София в контекста на всички тези иновации?

Като глобална компания решихме, че имаме нужда от локация в Европа, в която да развиваме този комплекс от ноу-хау. София ще е едно от тези места, особено по отношение на софтуера и електрониката. Вече започнахме внедряването на тези дисциплини в полето на електрическите задвижвания, а сега искаме да го направим и в пневматиката. Базовите компетенции са подобни, но продуктът е различен – единият е задвижван от електрическа мощност, а другият от пневматични сили. Очевидно е, че усилията в тази посока трябва да се обединят, а не да се разделят, тъй като инженерната функция е една и съща, само продуктът е различен.

Така че София ще бъде главният ни хъб в Европа, когато става дума за ноу-хау в областта на електрониката и софтуера.

Кои са основните фактори да се спрете именно на България за изграждането на такъв ключов за Festo технологичен център?

Вярвам, че държавите в Европа, въпреки някои различия, са по-близки помежду си в сравнение например с Индия или Китай. Нашите дейности изискват тясно сътрудничество с централата ни в Германия. В тази връзка дори нещо елементарно, като часовата разлика например, има значение.

Друга причина е заводът в София, който продължава да се развива. Когато работим в посока внедряване на софтуер в пневматични решения, ние не говорим за софтуерни инженери, които седят пред екрана и програмират. Реално, ако те не разбират хардуера, не биха могли да направят програмирането. Същото важи и за пневматиката. Именно тази връзка между производство и развойна дейност и фактът, че се намират на едно и също място, е огромно предимство.

Можете да прочетете интервютата с инж. Георги Грозданов (ТУК), който вече ръководи софтуерното направление във Festo, и с д-р Волфганг Шперлинг (ТУК).

Екипът на Инженер.bg благодари сърдечно на г-жа Ваня Петрова, PR експерт във Фесто Производство, за съдействието при провеждане на интервюто.

Повече информация за Фесто Производство ЕООД, марките, продуктите и услугите, които предлага у нас, реализации и актуални промоционални кампании, бихте могли да намерите в микросайта на фирмата в Борса.bg! Разберете още кои са активните постоянни и стажантски позиции на компанията, както и подробности за технологичните възможности и бъдещите ѝ планове за развитие от ТУК!

Източник на снимковия материал: Инженер.bg, Фесто Производство