Архитектурата има способността да предоставя широко поле за изява на креативността и иновативните идеи. Потвърждение на това откриваме и в разговора ни с арх. Елица Панайотова – архитект и основател на СКИЦА студио, чиято творческа енергия от началото на кариерата ѝ до днес създава модерни и мащабни бизнес и търговски сгради, жилищни комплекси и др. Разбира се, не пропуснахме да разберем повече и за ролята на иновативните технологии в проектирането и изпълнението на архитектурните проекти. Как „умните“ сгради днес се „учат“ от своите обитатели и какво е влиянието на новите технологии върху интериорни елементи като ключове и контакти, ще научите от интервюто ни с арх. Панайотова.

Представете себе си и компанията, в която работите.

Казвам се Елица Панайотова и съм архитект и основател на СКИЦА студио. Основната ни цел винаги е била креативност, качество и добро разбиране на нуждите на нашите клиенти, както и на комплексността на задачите. Проектите, по които работим, в повечето случаи са много интересни и са нови за нашата среда. Самите ние научаваме много, което е важно. Това е едно от най-привлекателните неща в нашата професия.

Завърших архитектура през 1996 г., когато новата бизнес среда в България започваше своето развитие. Специализирах в направление „Градоустройство“ и това беше моят шанс. Избрах да изготвя дипломния си проект на компютър, което не беше разпространено в този момент. През следващите няколко години имах късмета да работя по много интересни, иновативни и мащабни задачи.

Бихте ли посочили проектите, с които се гордеете най-много и защо?

Един от най-големите проекти, по които съм работила, е концепцията за първия офис парк на Балканите и в Източна Европа – Бизнес Парк София, и първите сгради в него. В началото на кариерата ми работих и по няколко други мащабни проекти като регулационните планове на курортните комплекси „Константин и Елена“ („Дружба“), „Златни пясъци“, както и по няколко гранични контролно-пропускателни пунктове – Лесово, Силистра и Гоце Делчев. Много интересен и комплексен проект бе и едно селище за японски пенсионери в Странджа, но за съжаление, бе изпреварил времето си и не се реализира. Първата частна винарска изба в България също е по мой проект. При нея най-интересно бе преосмислянето на технологията на производство, която след това беше облечена в архитектурно решение.

Като част от СКИЦА студио, някои от по-значимите проекти са търговският комплекс „София Ринг Мол“, жилищният комплекс от затворен тип „Резиденшъл парк София“, офис сградата на българската IT компания Сайтграунд, регулационният план на интермодален терминал и мн.др.

Живеем в ерата на Индустрия 4.0 и „умните“ технологии са навсякъде около нас. Как се отразява това на архитектурата?

Отразява се както на методите за проектиране, така и на самите сгради. Много от съвременните големи архитектурни бюра използват различни софтуерни продукти не само, за да визуализират своите концепции, но и за да проектират сложни архитектурни и конструктивни решения. Дори имат на щат програмисти и създават собствени продукти, които да решават все по-комплексните задачи на проектирането.

По отношение на самите сгради, понятието „умни“ отдавна се отнася и към тях, и то не засяга само инсталациите и ефективното използване на ресурси, но и адаптирането им към нуждите на техните обитатели. Гласовите команди вече са масово явление, контролът на достъп се осъществява и без нуждата от карти, камери следят поведението на клиентите, а софтуер осъществява неговия анализ. Информацията се връща обратно и се отразява върху проектирането на сградите. Фокусът върху потребителя, върху обитателя, става еднакво важен и определящ, както и ефективността на инсталациите и консумираната енергия.

Какво за Вас е „умна“ сграда? Кои са технологиите, които я отличават?

Умната сграда днес се „учи“ от своите обитатели – следи и се адаптира към начина на ползване, времевите/сезонни/климатични вариации, към нуждите на своите обитатели, тя пести и дори произвежда енергия. Също така се съобразява с околната среда и не въздейства отрицателно на климата. Защото целият процес на създаване на една сграда трябва да е „умен“, а не само технологиите в нея, свързани с функционирането ѝ.

Какво търси днешният потребител в сградата си? Кои промени в бита и обществото повлияват архитектурата?

Ако говорим за офисите, потребителят търси среда, която да се съобразява с индивидуалните му нужди, търси „домашен“ комфорт, задоволяване на потребностите на едно място – да може да работи, да има място за почивка, за срещи и общуване, за хранене и спорт, за уединение...

Днес офис сградите предлагат места за паркиране на велосипеди, зарядни станции за електромобили, детски центрове, ресторанти и кафенета, фитнеси… дори фризьорски салон. Всичко, което би спестило време и необходимост от пътуване на своите обитатели, и би осигурило по-голям комфорт.

Ако навлезем по-конкретно в интериора на един дом или офис, ще се убедим, че сред водещите елементи е осветлението. Има ли мода при ключовете и контактите като видима част от интериора?

Осветлението е много съществено за усещането за комфорт в дома и офиса. В зависимост от предназначението на помещението, то може доста да варира. Контролът върху осветлението също е много важен – да се димира, да се променя като топлина, да има различни цветове в зависимост от настроението или музикалния фон… Това се отразява и върху дизайна на ключовете и контактите. Понякога те дори могат да изчезнат напълно и да управлявате всички светлини от своя телефон или компютър. В повечето случаи ключовете са заменени с бутони и това променя съществено техния дизайн.

Не бих определила това като мода. По-скоро е технологична промяна, която се отразява на дизайна на тези елементи.

Къде е мястото на българските специалисти и архитектурни постижения върху световната карта?

Българските технологични компании създават продукти на световно ниво. Неслучайно българска фирма е носител на Оскар за технологии. Много от нашите IT компании имат клиенти по целия свят. Жалко, че тук липсва пазар за техните продукти и решения, че не сме се превърнали в жива лаборатория за тестване и прилагане на тези иновации. Силно се надявам, че това е въпрос на време.

В областта на архитектурата в последните години има колеги и проекти, които намират място на страниците на водещи международни издания и медии, което е много радващо.

Кое за Вас е най-значимото архитектурно събитие или проект през последните няколко години? С какво се отличава?

За мен значимите събития в областта на архитектурата, са навлизането на технологиите в проектирането, материалите и строителството. Начинът, по който можем да проектираме и конструираме сгради днес, е невероятен. С помощта на различни софтуери, много от тях специално написани, може да бъдат създадени и изчислени невъобразими доскоро решения, които след това да бъдат реализирани.

Вторият аспект е поставянето на обитателя като централна фигура.

Ако трябва да говорим по-концептуално, COVID е най-значимото събитие, което неизменно ще се отрази, и дори вече намира отражение в архитектурата. Ще станем свидетели на промени в сградите, а и градската среда, които ще отразяват новата реалност – работа от дома, много по-малко работещи в един офис, по-малко бизнес пътувания, нови изисквания към безопасността на работното място, здравословната и „чиста“ среда и мн.др.

Източник на снимковия материал: личен архив на арх. Елица Панайотова, freepik.com