Доц. Алдениз Рашидов от ТУ – Габрово: Трябва да се научим да извличаме максимални ползи от AI за образователния процес

24 май 2023 г.

„Категорично не съм съгласен с твърденията на някои мои колеги, че трябва да забраняваме изкуствения интелект при обучението в училищата, университетите, образователните институции или в работата ни. Напротив, мисля, че трябва да се научим да го използваме по най-добрия начин за нас, да свикнем с него като с наш асистент и консултант, както се научихме с калкулаторите преди много години, за да имаме успехи в бъдеще“, коментира доц. Алдениз Рашидов от ТУ – Габрово пред ДигиталнаИндустрия.bg относно навлизането на AI и дигитализацията в съвременното образование. Какви ползи крият тези тенденции и колко точно „умен“ може да е изкуственият интелект, вижте в неговия коментар.

Равносметка, поуки и благоприятни последици за образованието

След три години пандемия СЗО обяви нейния край преди броени дни! Всички си взехме поука и направихме равносметка от тази трудна ситуация. Факт е обаче, че тя беше предпоставка за някои положителни страни в развитието ни като това да сме подготвени за такива ситуации, да се научим как да се предпазваме по-ефективно, да развием някои от способностите си, за които не сме и предполагали преди, че имаме.

Пандемията и последиците от нея са и основна предпоставка за развитие на някои ключови моменти в образованието, и по-специално на дигиталното образование, което според мен в бъдеще ще измести класическото учене. Въпреки че съществуват много критични мнения по отношение на това, пандемията ни позволи да прозрем особено дълбоко в бъдещото дигиталното образование – обучение с използване на виртуална и добавена реалности, развитие и усъвършенстване на нови съвременни инструменти и подходи в учебния процес. В този ред на мисли, сега, след като сме свидетели на бързото навлизане на изкуствения интелект, то не мога да не отбележа, че изкуственият интелект задължително трябва да бъде част от бъдещото образование и че той ще бъде от голяма полза за образованието.

Изкуственият интелект позволява да се интегрира в различни други технологии, машини и устройства, така че те да имат „човешки“ способности и да разсъждават по подобие на човек (а в някои случаи и много по-добре), и така да са от голяма полза за нас и нашето развитие. Освен това той вече започва да заема мястото си в много области, включително и в образоването, и ние не трябва да го ограничаваме, а да го адаптираме и да извличаме максимално ползите от него. Вероятно трябва да свикнем да мислим за него и като на наш помощник, алтернатива, равен или по-умен от нас (в някои случаи). Не трябва да се страхуваме, а да приемем бъдещето.

А дали този изкуствен интелект няма да ни предпази от други бъдещи пандемии? Мисля, че човек трябва да се страхува и предпазва от много други неща, по-опасни от изкуствения интелект.

Коефициент на интелигентност на изкуствен интелект и как в бъдеще да извлечем максимални ползи от него

Една от особеностите на човешкия интелект е способността му да взема решения при непълна и неточна информация. Построяването на модели, приближаващи се до човешките разсъждения, и използването им в различни системи е актуален проблем, по който се работи интензивно през последните години. Развитието в области като математика, компютърни науки, биоинженерство, икономика и психология води до създаването на изкуствен интелект, който има способността да разсъждава, да се учи от опита си и да извършва рационални действия, характерни за човека.

Създаването на системи с изкуствен интелект, приближаващи се до реакциите и действията при човека, се базира основно на достиженията на изкуствените невронни мрежи. Те се характеризират с развита комуникативност, способност за решаване на комплексни и неточно формулирани задачи, възможности за усъвършенстване и самообучение. С навлизането на системите с изкуствен интелект се появява необходимостта от по-ясно и точно определяне на степента на интелигентност на системите с изкуствен интелект, което ще позволи да се оцени способността на тези системи да изпълняват задачи, които обикновено изискват човешка интелигентност. Това може да бъде полезно при оценка на ефективността и надеждността на системата и при определяне на области, в които тя може да бъде подобрена.

И така, в тази връзка възниква необходимостта от методика за оценяване на степента на интелигентност на системите с изкуствен интелект. Основно място при оценяването в случая заемат факторите, които я определят като такава.

Но първо, нека разгледаме факторите, които определят степента на интелигентност при човек. Голямото откритие на френския психолог Алфред Бине е връзката между умствената и хронологичната възраст на човека, която остава постоянна. През 1916 г. се въвежда „скалата за интелигентност Стенфорд-Бине“, определяща IQ като мярката за съотношение между умствената и хронологична възраст, разделени една на друга и умножени по 100. Интелигентност при човека е по-обща черта на умствените способности, без да е свързана с определена област. Според психолога Хауард Гарднър интелигентността бива: езикова (лингвистична), логическа (аналитичен ум), пространствена (зрително-образна), музикална (звукова), телесна (двигателна) и личностна (чувства и емоции). Така степента на интелигентността при човек може да се определи чрез вида интелигентност, която той притежава. С това се занимава науката за оценка на умствени и емоционални способности и умения, наречена психометрия.

Тъй като интелигентната система с изкуствен интелект трябва да е аналог на поведението и реакциите при човека, то можем да дефинираме видовете интелигентност при системите с изкуствен интелект: лингвистична (езикова) интелигентност, логико-математическа интелигентност, зрително-образна (пространствена) интелигентност, звукова (музикална) интелигентност, двигателна интелигентност, емоционална интелигентност и друга интелигентност.

По аналогия на човека, наличието на една-единствена интелигентност в определена степен характеризира системата с изкуствен интелект като система от интелигентен тип. Ако се вземе предвид теорията на множествената интелигентност, при която няма един човек с една-единствена интелигентност и такъв, който притежава всички, може да се приеме, че една система с изкуствен интелект е интелигентна, ако притежава минимум два вида интелигентност.

Тъй като това е разработка, над която работя вече няколко години и изследването не е приключило, то ще споделя единствено по какъв начин в методиката, която предлагам, се оценява емоционалната интелигентност на една система с изкуствен интелект.

При емоционалната интелигентност се разграничават интраличностна и интерличностна интелигентност. Интраличностната интелигентност представлява способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност. Интерличностната интелигентност, за разлика от интраличностната, се състои в умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на хората и чрез наблюдение на техния темперамент и настроение да се предвижда поведението им в нови ситуации. В много от случаите оценката на тази интелигентност може да се определи чрез компоненти за разпознаване на характер на потребителя и за разпознаване на крайности и неточности. Разпознаването на характер при системите с изкуствен интелект може да се реализира чрез използване на диалог, който в познавателната си фаза се адаптира към обекта за разпознаване, а в стратегическата – взема правилното решение за съответното идентифицирано състояние.

Вземането на крайни и неточни решения при човек до известна степен е в резултат и на емоционалното му състояние. В предвид това, включването на размити алгоритми за разпознаване на такива крайности и неточности при обработката на задания могат да определят емоционалната интелигентност при системите с изкуствен интелект, както и отчитане на дела от общия брой възможни функции, прилагани към изкуствения интелект за разпознаване на емоционално състояние.

И така, при определяне на коефициента на интелигентност на системите с изкуствен интелект могат да се използват различни методи за проучване, диалог и събеседване, подготвени от човек. На базата на тези оценки на отделните видове интелигентност и предлаганата методика е възможно да се определи коефициентът на интелигентност на една система с изкуствен интелект. Според методиката, коефициент на интелигентност на една система с изкуствен интелект е съотношението между полученото ниво на интелигентност и средното ниво на интелигентност за възрастова група, към която се отнася системата, умножени по предварително определен коефициент. В резултат на проведените експерименти с използване на тази методика, при ChatGPT се получава коефициент на интелигентност 114.

В допълнение на по-горе изложените ползи, определянето на коефициента на интелигентност на системите с изкуствен интелект е възможно значително да помогне при вземането на решения относно имплементирането им в различни области, а така също и при оценка на потенциалните рискове и ползи от тяхното използване.

Алдениз Рашидов е доцент в катедра „Автоматика, информационни и управляващи системи“ на Технически университет – Габрово и се занимава с научна и преподавателска дейност повече от 22 години. Доц. Рашидов е и директор на Центъра за електронно и дистанционно обучение към Технически университет – Габрово, където ръководи дейности, свързани с електронното и дистанционно обучение в университета. Той е асоцииран член на IEEE Computer Society, IEEE Robotics and Automation Society. Научните му интереси са в областта на информационните системи, базите от данни, интелигентните системи, киберфизическите системи, интернет базираните системи, индустриалните мрежи и интерфейси.