Сподели

Изкуственият интелект: Наука, чрез която изучаваме и себе си

17 януари 2018 г.

Човечеството се е нарекло с научното име хомосапиенс, което означава разумен човек. Причината за значението на тази дума е, че нашите умствени способности са много важни за всекидневния ни живот и нашето чувство за самосъхранение. Областта на изучаване на изкуствения интелект, или AI, се опитва да разбере как функционират интелигентните обекти. Изучавайки AI, изучаваме и себе си. За разлика обаче от философията и психологията, които също се интересуват от интелекта на човека, изкуственият интелект се стреми да изгражда интелигентни субекти и да ги разбира. AI е станал основата за много значими и впечатляващи постижения, дори на ранния си етап от развитие. Въпреки че не можем да предвидим бъдещето, знаем, че компютрите с човешки интелект биха имали огромно въздействие върху ежедневието ни и върху бъдещия цикъл на цивилизацията.

Исторически погледнато, изкуственият интелект се разработва през годините, като първата стъпка към създаването му дава Рене Декарт през XVII век чрез представянето на теория на механиката. По-късно в хронологията се появява първата механическа цифрова изчислителна машина, измислена от германския астроном Вилхелм Шикард през 1623 г., след това двоичната система за изчисление, създадена от Лайбниц, и  програмируемата изчислителна машина, която е разработена през XIX век от Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс.

Зараждането на изкуствения интелект

Първата работа, която понастоящем се признава като AI, е разработена от Уорън Маккулок и Уолтър Питс през 1943 г. Те се уповават на три основни източника: познаване на основната физиология и функция на невроните в мозъка; официалния анализ на предложението логика, дължаща се на Ръсел и Уайтхед, както и теорията за изчислението на Тюринг. Те са разработили модел на изкуствени неврони, в които всеки неврон се характеризира като „включен“ или „изключен“ с плавно преминаване към „включен“. Това става възможно чрез стимулирането на достатъчен брой съседни неврони. Състоянието на неврона е замислено като „фактически еквивалентно на едно предложение, което предлага подходящ стимул“. Те показват, че всяка изчислима функция може да бъде изчислена от някои мрежи от свързани неврони, както и всички логически връзки – да бъдат реализирани чрез прости мрежови структури. Доналд Хеб след това през 1949 г. демонстрира просто правило за актуализиране на модификацията на силните връзки между невроните.

Поглед към невронните мрежи

Макар информационните технологии да пренебрегват областта на невронните мрежи, работата продължава да се развива и в други сфери, особено във физиката. Големите колекции от прости неврони могат да бъдат разбрани по същия начин като големите колекции от атоми в твърдите вещества. Физиците като Хопфилд използват техники от статистическата механика, за да анализират свойствата на съхранение и да оптимизират мрежите, което води до значително взаимно обогатяване на идеите. Психолози, включително Дейвид Румелхарт и Джеф Хинтън, продължават да изследват невронните модели на паметта.

По същото време възниква и известното разочарование относно приложимостта на технологията на експертната система, извлечена от системите тип MYCiN. Много компании и изследователските групи са установили, че изграждането на успешна експертна система е свързано с много повече от просто закупуване на логическа система и нейното попълване с правила.

Доза реалност

От самото начало изследователите на изкуствения интелект са предсказвали бъдещите си успехи без капка притеснение. През 1958 г. Хърбърт Симън прогнозира, че в рамките на 10 години компютърът ще бъде шампион по шахмат и важна нова математическа теорема ще бъде доказана от машина.

Възникват и три бариери, пред които учените се сблъскват. Първият вид трудност възниква поради причината, че ранните програми често съдържат малко или никакви знания за изкуствен интелект и са успели да функционират чрез прости синтактични манипулации. Вторият вид трудност е невъзможността на много от задачите, които са се занимавали с AI да решат даден проблем. Повечето от ранните програми за изкуствен интелект работели като представяли основните факти за даден проблем и изпробвали серия от стъпки за решаването му. Програмите използвали различни комбинации от стъпки, докато се намери правилната. Ранните програми били осъществими само защото били много елементарни. Трета трудност възниквала поради някои основни ограничения върху основните структури, които се използвали за генериране на интелигентно поведение.

Изкуственият интелект се превръща в индустрия

През последните години се наблюдава плавна промяна както в съдържанието, така и в методологията на изследванията в сферата на изкуствения интелект. Сега по-честа практика е да се надгражда върху съществуващите теории, отколкото да се предлагат чисто нови, да се работи активно върху затвърдени теореми или експериментални доказателства, а не да се разчита на интуицията, както и да се проявява релевантност към приложенията, излъчващи в реално време събития.

С времето бавно и полека всяка водеща компания започва да притежава собствени технологии с изкуствен интелект. Първият 10 годишен проект „Пето поколение“ бе обявен в Япония за изграждането на интелигентни компютри, работещи с Prolog, по същия начин, по който обикновените компютри изпълняват кода на машината.

Бумът в областта на изкуствения интелект включва произвеждането на софтуерни инструменти за изграждане на експертни системи и работни станции, оптимизирани за разработването на програмите Lisp. Не една и две компании изграждат промишлени системи за роботизирано зрение. Индустрията преминава от няколко милиона продажби през 1980 г. на 2 милиарда долара през 1988 г.

За хуманоидния робот София

Като хора, живеещи в 21 век, сме свидетели на бързото и стремглаво развитие на технологиите и изкуствения интелект. Пример за това е хуманоидният робот София, който е разработен от компанията Hanson Robotics в Хонг-Конг. Роботът София е активиран на 19 април 2015 г. и получава гражданство в Саудитска Арабия през октомври 2017 г.  Така става първият робот с AI, който получава гражданство в света. Вдъхновението за създаване на облика на София е актрисата Одри Хепбърн. Различава се от другите роботи по това, че има човешка визия и поведение.

София използва изкуствен интелект, визуална обработка на данни, технология за разпознаване на гласове, лицево разпознаване и използва камери, вградени в очите, за да може да вижда.  Хуманоидният робот имитира човешки жестове, лицеви изражения, може да отговаря на конкретни въпроси и да провежда кратки разговори на предварително зададени теми. 

София е разработена с цел да бъде подходяща компания за хора в домове за възрастни или да помага на тълпи по време на големи събития, както и в паркове. 

Освен при робота София, изкуственият интелект намира още приложение като автоматизирани онлайн асистенти, осигуряващи обслужване на клиенти на уебстраница, а невронните мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност. Съществуват и много конкурси и награди в тази област, насърчавайки изследователската дейност в обща машинна интелигентност, извличането на данни, роботизираните коли, роботизирания футбол и мн.др.

За да подготвим тази статия сме използвали материали от SemanticScholar.org.

Източник на снимковия материал: pixabay.com, Hanson Robotics

Сподели

Още от Град на бъдещето