Четвъртата индустриална революция, носеща със себе си нови технологични възможности, умни машини и свързани решения и услуги, продължава умело да си проправя път и на българския пазар. Но как това би повлияло на работната сила у нас и чувстват ли се застрашени по-нискоквалифицираните служители? Готова ли е наистина България да посрещне Индустрия 4.0 и какви са нагласите на българския индустриалец? Отговор на тези въпроси, в ексклузивно интервю за ДигиталнаИндустрия.bg, потърсихме с инж. Христо Гилищаров, управител на ФАНУК България, който коментира още и последните глобални тенденции в областта на автоматизацията и роботизацията, както и впечатленията си от тазгодишното издание на международния форум EMO.

Господин Гилищаров, какви бяха новостите и последните тенденции, които видяхте на EMO 2019?

Фокусът на това изложение бе в посока свързаност на металообработващи машини и споделяне на информация. Всеки един от водещите производители представи система за събиране и обработване на данни.

В интерес на истината, моите очаквания бяха да видя повече на брой решения за роботизация на металообработващи машини. Нямаше бум в тази посока, което показва, че все повече индустрията приема тези решения като стандартни. Разбира се, бяха представени подобни решения, при това с по-висока степен на интегрираност спрямо машините в сравнение с изложението отпреди две години. Това ме кара да мисля, че се намираме в момент на по-сериозно преосмисляне на функционалността на машините, автоматизацията и роботизацията, преди следващия технологичен скок.

Предвид нивото на техниката и технологиите, възможно ли е да се появи нов водещ производител на роботи?

Теоретично винаги е възможно да се появи нов производител на индустриални роботи. Моето лично очакване е, че който от съществуващите или бъдещите производители на индустриални роботи успее да направи пробив при цялостното интегриране на изкуствения интелект в индустриалния робот, той ще доминира на пазара. А и въпросът тук е не само какво можем да очакваме, но и това, което индустрията може да предложи във вид на краен работещ продукт.

Например 3D технологията на FANUC за оптично разпознаване на случайно позиционирани детайли. Тази „vision“ технология, или т.нар. машинно зрение, е един от ключовите елементи на изкуствения интелект. Тя позволява на робота да разпознава различни по форма обекти, намиращи се в произволна позиция в пространството, и да предприеме действия за тяхното захващане и преместване до зададена позиция.

Друга стъпка в развитието на изкуствения интелект е автоматичната оптимизация на треакторията на робота. Днес този процес на оптимизация на треакторията е в ръцете на инженерите, но с новоразработената функционалност тази дейност ще бъде оставена на самия робот.

Може ли да се каже, че индустриалецът у нас е готов за автоматизация? Има ли съпротива при внедряването на автоматизирани и роботизирани решения?

Бих казал, че и средното йерархично ниво, и висшият мениджмънт са положително настроени към автоматизацията. Един от двигателите на тази промяна е именно липсата на работна ръка.

Единствената съпротива може би е породена от липсата на опит и недоброто познаване на новите технологии и на възможностите за тяхното интегриране към съществуващото оборудване. Това се дължи на факта, че все още няма достатъчно голям брой обучени кадри, които да променят стереотипните нагласи.

А обучението на специалистите по роботи как ще бъде организирано? Университетите ли ще създават специализации или водещите компании в областта ще се заемат с това?

Основата на познанията за технологичните новости трябва да се залага по време на висшето образование. Смятам, че образователната система има тази мисия, особено по отношение развитието на бизнеса и индустрията у нас. Изключително добра инициатива е въвеждането на дуалното образование. От своя страна, и бизнесът е необходимо да дефинира това, от което има нужда като човешки ресурси. Като цяло тенденцията, която се наблюдава, е, че новозавършилите специалисти не са готови като знания да участват в проекти с високо ниво на автоматизация и роботизация. Това води след себе си и определена съпротива от страна на индустрията при внедряване на роботизацията.

За радост обаче в България има много добри примери за висши технически учебни заведения, и то не големи, които работят много усилено за адаптиране на съвременните обучителни програми спрямо изискванията на бизнеса и едновременно с това са изключително активни във връзката между бизнеса и студентите.

ФАНУК България отговаря и за други пазари, освен българския. Може ли да се твърди, че положителните нагласи по отношение на роботизацията са характерни и за съседна Гърция, Северна Македония и Албания?

Готовността за внедряване на роботизирани системи от страна на индустриите на тези пазари може би е еднаква, но тя зависи и от типа индустрия. В Гърция например водеща е хранително-вкусовата индустрия, в която е много силно изразена автоматизацията и роботизацията. В България е застъпен повече металообработващият сектор. Съответно типът роботизирани приложения, с които се сблъсква ФАНУК България, е много разнообразен, което ни прави доста по-гъвкави и подготвени.

Северна Македония, независимо от това, че на пръв поглед е малка като пазар, има някои изключително добре развити високотехнологични компании с голям брой интегрирани роботи в тях, което я нарежда сред стабилно развиващите се държави на Балканите в технологичен план.

Може ли да се направи равносметка между нивото на роботизация например, в Япония, в Централна Европа и в нашия регион?

Типът индустрия е водещ за степента на автоматизацията и роботизацията. Да се сравняват само цифри не би било коректно, тъй като все пак японската икономика е една от най-развитите в световен мащаб. Независимо от това обаче държавата с най-голяма концентрация на роботи в света е Южна Корея – 710 робота на 10 000 заети в индустрията. За България все още няма официална статистика, но по наша оценка можем да предположим, че плътността е около 50-60 робота на 10 000 работещи в индустрията.

Къде стои FANUC в тези глобални процеси от сферата на роботизацията – кое е най-новото и най-интересното от дейността на компанията?

FANUC продължава да създава световни тенденции с новите си продукти и визия за управление на производството. Една от най-новите разработки е т.нар. FIELD система, която позволява събирането на цялата процесна информация от всякакви като вид и производители машини в едно производство. Например данни за производителността, консумацията на енергия, вибрациите, температурата на серво задвижванията, необходимостта от поддръжка и много други.

Уникалността на FIELD се състои в това, че това е отворена платформа, позволяваща на всеки, за когото представлява интерес, да разработи приложение за анализ и управление на тази информация. Така разработените приложения са на разположение на всички потребителите на FILED и те избират кое от приложенията най-добре подхожда на техните нужди. На базата на получения анализ за конкретното производство, клиентът на FIELD може да предприеме действия, например за повишаване на производителността. Точно в това се изразява уникалността на FIELD като система.

Напоследък постоянно се говори за Индустрия 4.0, но все още няма официална дефиниция за Четвъртата индустриална революция. Как бихте я определили вие?

Идеята на Индустрия 4.0, най-общо казано, е повишаване ефективността на всяко производство. Ефективността има много изражения, но технологично това изглежда така: събиране на информация от абсолютно всички машини и работници, анализ на данните и като резултат – вземане на адекватни, своевременни и ефективни решения за последващи действия с цел оптимизация на производството.

Каква ли ще бъде Индустрия 5.0?

Все още не може да се говори за Индустрия 5.0, тъй като всеки нов етап възниква след като предишният е изчерпил своите възможности. Ние в момента все още навлизаме в самото начало на концепцията Индустрия 4.0 и сме много далеч от нейното изчерпване.

Доста се спекулира с това, че роботизацията ще доведе до закриване на работни места. От друга страна, развиват се тези за изчезване на цели професии.

Бих казал, че по-скоро ще се променя начинът на работа и дейностите, а не толкова броят на самите работни места. Например ако един оператор днес работи на металообработваща машина с ръчно управление, а в следващия момент управлява система с робот, то дейностите, които изпълнява, ще се променят изцяло. За целта ще е необходима преквалификация в посока придобиване на нови компетенции, т.е. ще се наблюдава еволюиране на стари професии в нови.

В тази връзка, необходимо е изграждането на цялостна стратегия на българската образователна система, която да се пренастройва гъвкаво и бързо, в зависимост от това какви специалисти ще са необходими не само в утрешния ден, а и след 5 и 10 години.

На техническо ниво кой възел в конструкцията на роботите е достигнал своя технологичен връх? Какви са очакванията Ви за следващото поколение роботи?

От гледна точна на индустрията трудно може да се каже, че сме достигнали техническо ниво, от което няма следваща стъпка в посока развитие и усъвършенстване. Колаборативните роботи например, отразяват най-новите тенденции в индустриалната роботизация и позволяват съвместна работа между човека и робота. Очакванията са, че този вид роботи ще намират все по-широко приложение в най-различни индустриални приложения.

От гледна точна функционалността на индустриалните роботи, тяхното развитие е стъпка по стъпка и не може да се очаква някакъв грандиозен скок. То следва развоя на технологиите, на елементната база, на възможностите за програмиране. Огромна роля играе и изкуственият интелект, който ще навлиза все повече. Той ще облекчава както работата на операторите чрез умни роботи и машини, така и самото програмиране на роботите.

Повече информация за ФАНУК България ЕООД, продуктите и услугите, които предлага у нас, реализации и актуални промоционални кампании, бихте могли да намерите в микросайта на фирмата в Борса.bg! Разберете още кои са активните постоянни и стажантски позиции на компанията, както и подробности за технологичните възможности и бъдещите ѝ планове за развитие от ТУК!

Източник на снимковия материал: Инженер.bg, ФАНУК България