Инженерният потенциал на страната е предпоставка за създаване на хъб за прототипи в роботиката!

Вследствие от бързия технологичен напредък и множеството успешно реализирани проекти в инкубатора на организацията, PARA (Професионална асоциация по роботика и автоматизация) официално се ребрандира в PARAi (Професионална асоциация по роботика, автоматизация и иновации). През есента на 2023 г. PARAi ще отбележи 5 години от създаването си. За това време към професионалната асоциация са се присъединили повече от 70 компании, сред които производители и интегратори на роботизирани решения, автоматизирани производства и софтуерни компании, с общо над 15 000 служители. Освен че функционира като свързващо звено между компаниите, PARAi подкрепя бъдещите специалисти и допринася за професионалното им развитие. „Инкубаторът за иновации“ на организацията се е превърнал в работна площадка за множество студенти и ученици, създаващи от нулата работещи прототипи на роботизирани решения. В следващите редове г-н Кристиян Михайлов, един от основателите на PARAi, споделя наблюденията на асоциацията относно развитието на роботиката и автоматизацията в България.

„Наблюденията ни, на базата на опита и интеракцията ни с различни компании и учебни заведения, показват, че страната ни разполага с огромен инженерен потенциал за разработки в областта на роботиката. Тази предпоставка вдъхнови стремежа ни за създаването на хъб за прототипиране в сферата, който да допринася за напредъка на индустрията в глобален мащаб“, коментира Кристиян Михайлов по време на уебинара „Революция в производството“, проведен в партньорство с Next Consult и SAP.

Основните темите, които бяха разгледани по време на съвместното събитие, включваха: „Lean производство – какво е ефективността и как се постига в рамките на бизнес структура“, „Възможности на роботизацията и автоматизацията в контекста на перспективите за развитие на индустрията и повишаване на ефективността на предприятията“ и „Последни тенденции в Lean концепциите“.

„Целта на PARAi е да стимулира и подкрепя развитието на роботизираните технологии и създаването на иновативни разработки в рамките на страната, като осигури достъп до технологичния напредък и познанията на световния пазар. Вече два от проектите, зародили се в нашия инкубатор, получиха финансиране от Националния иновационен фонд и Националния инвестиционен фонд за създаването на собствени компании, разгръщащи потенциала на дейността и отварящи вратите към бизнес света. Интелектуалният потенциал е дългосрочна инвестиция с множество перспективи и голяма възвръщаемост“, коментира г-н Михайлов пред ДигиталнаИндустрия.bg.

Бордът на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации предоставя допълнителна добавена стойност за своята партньорска мрежа, както и за всички заинтересовани професионалисти и бъдещи специалисти. Свободнодостъпните професионални услуги, изпълнявани от членовете на PARAi, включват: анализ, 3D симулация и консултация.

„Роботиката в България се развива в направленията на индустриалните и медицинските приложения. Ежегодно подготвяме и публикуваме подробен доклад с актуалните разработки в областта на роботиката. Като видни примери за индустриални роботи можем да посочим българския кооперативен робот за pick & place операции, проектиран и произведен от Giga Automata, както и индустриалното AVG на БАН (Българска академия на науките), което е в процес на разработка. Относно сектора на здравеопазването, на дневен ред е създаването на екзоскелети. Подробна информация за всички проекти и иновации, реализирани или стартирани през изминалата година, можете да научите от доклада ни за 2022 г., който ще бъде публикуван на официалния сайт на Асоциацията“, информира г-н Михайлов.

Пет са основните тенденции в развитието на роботизираните технологии

Според Международната асоциация по автоматизация (ISA) към настоящия момент се очертават следните тенденции в областта:

• Енергийна ефективност – стремеж към създаването на роботи и роботизирани системи с по-ниска консумация на енергия;
• Reshoring – доставки близо до производствата, по-бързо снабдяване с ресурси, с цел ускоряване на производството, повишаване на качеството и производителността, както и намаляване на пазарната цена;
• Лесна употреба – стремеж към разработката на софтуерни системи, които позволяват лесна интеграция в производствата (б.ред. обикновено за интегрирането на стандартен индустриален робот са необходими 6 и повече месеца, тази тенденция цели да оптимизира периода за автоматизация);
• Изкуствен интелект (АI) и дигитализация – наблюдава се тенденция за интегрирането на AI в системи, следящи процеса на производство в реално време, както и за използването на Machine Learning (ML) за визуализация и разпознаване на компоненти по време на производствени и логистични процеси;
• Индустриални роботи „втора употреба“ – компаниите предпочитат да „вдъхнат“ нов живот на старите роботи, подменяйки неизправна част, пред това да инвестират в закупуването на нови (б.ред тази тенденция се дължи на предизвикателствата с доставките и липсата на чиповете, възникнали вследствие на глобалните събития и ефекта им върху индустрията и ресурсите).

Данни от проучването на PARAi в областта

„През изминалата 2022 г., инсталираните индустриални роботи в България са повече от 50 (внедрени в производствата от общо 7 интегратора, част от Асоциацията). Очакваме тази бройка да се повиши, тъй като има компании, които все още не са отговорили на запитването ни. Половината от инсталираните съоръжения са роботи втора употреба. Друг интересен факт е, че всъщност почти 74% (73.9%) от компаниите посочват липсата на персонал като основна причина за роботизация и автоматизация на предприятията им. За сравнение през 2019 г. тази причина беше на 3-та или 4-та позиция в класацията“, заяви още г-н Михайлов.

„Относно вида на автоматизацията, проучването ни показва, че 47.8% от компаниите интегрират софтуер и дискретна автоматизация (автоматизация на процеси и машини), а около 24% само дискретна. Дигиталните близнаци стават все по-предпочитана инвестиция, заради възможностите им в контекста на Lean производството, съответно цялостното повишаване на ефективността. Интересното около формирането на бюджета за следващите 3 години е, че половината от българските фирми все още нямат яснота за разпределението му. 13% от предприятията планират инвестиции в автоматизация и роботизация с размер на над 500 000 евро“, допълни съоснователят на PARAi.

Част от българската „следа“ в областта на роботизираните технологии и автоматизацията, споре PARAi:

• МОС Роботикс – интегратор на роботи KUKA, софтуер, база данни за индустриални линии;
• Siviko - разработва и интегрира собствени грипери за pick & place операции, палетизиране и депалетизиране, автоматизация за нуждите на български системни интегратори, множество реализирани проекти в България и САЩ;
• Automatix – интегрира коботи за изпълнение на операцията „machine tending“ (колаборативният робот оперира с машината, докато операторът извършва друга дейност – ефективност до 130%);
• Simlogic – интеграция на по-сложни роботи в опасни среди (екстремни експлоатационни условия);
• Akhnaton – системният интегратор с най-дългогодишна практика.

Източник на снимковия материал: PARAi, canva.com