Това, което днес познаваме като център за данни, е резултат от впечатляваща еволюция, при това само само за няколко десетилетия. Първоначално бяха създадени компютърните зали, които по-късно се трансформираха в т.нар. „сървърни ферми“. С времето те станаха разпознаваеми като колокационни центрове, телекомуникационни центрове и т.нар. carrier hotel съоръжения. В средата и края на първото десетилетие на XXI век на преден план излязоха облачните изчисления, а днес най-мащабните обекти в тази сфера се определят като „хайпърскейл“ центрове за данни. Всички тези понятия описват различни разновидности на центъра за данни, който IBM дефинира като „физическо помещение, сграда или съоръжение, в което е разположена ИТ инфраструктура за създаване, изпълнение и предоставяне на приложения и услуги, както и за съхранение и управление на данните, свързани с тях“.

Но както често се случва в бързо развиващата се индустрия, вече е налице нов термин, който набира все по-широка популярност. С над 65% от всички нови центрове за данни, изграждани специално за обслужване на приложения с изкуствен интелект (ИИ), най-актуалното наименование на съвременните центрове за данни е „фабрики за ИИ“ – понятие, което все по-често чуваме напоследък. Но какво всъщност представляват фабриките за ИИ, къде и как ще се изграждат и кое ги прави различни от традиционните центрове за данни, пред ДигиталнаИндустрия.bg разказаха от Шнайдер Електрик България, част от структурата на глобалния лидер в дигиталната трансформация Schneider Electric.

Ново измерение в развитието на центровете за данни

„По същество това е център за данни, фокусиран върху целия жизнен цикъл на ИИ приложенията – от обучението и настройката до генерирането на резултати. Според NVIDIA „фабриките за ИИ не просто съхраняват и обработват информацията, а създават интелигентност в мащаб, превръщайки суровите данни в решения в реално време“. Тази перспектива предлага нов начин за възприемане на центровете за данни – не само като инфраструктура, а като източник на стойност, произтичаща от генерираните резултати“, обясниха от Шнайдер Електрик България.

Фабриката за ИИ обхваща целия жизнен цикъл на изкуствения интелект – от обучението на модела, през неговата фина настройка, до реалното му приложение. Докато досега основният акцент се поставяше върху обучението, истинската стойност на ИИ се проявява именно при практическото използване на модела. Тогава той започва да действа по-автономно, използвайки натрупаните знания за правене на прогнози, решаване на сложни задачи и изпълнение на конкретни действия. „Следващата вълна в развитието на ИИ е свързана с оптимизиране на работните натоварвания, които се изпълняват многократно върху нови данни. Именно в тази фаза компаниите очакват да реализират значителната възвръщаемост на своите инвестиции в изкуствен интелект“, коментираха българските специалисти.

Къде ще се разполагат новите фабрики за ИИ?

Изкуственият интелект се развива от т.нар. „еднократен ИИ“, базиран на големи езикови модели, към значително по-сложни и усъвършенствани системи, които изискват много повече изчислителна мощ. „Например при мащабиране след обучението, когато моделите се донастройват за специфични реални приложения, нуждите от изчислителни ресурси могат да бъдат до 30 пъти по-големи в сравнение с традиционните модели, използвани за прилагане на знания. Още по-взискателен е процесът, известен като „дълго мислене“, който стои в основата на напреднали приложения като агентен ИИ или физически ИИ. Тази техника използва итеративно разсъждение за решаване на комплексни задачи и може да изисква до 100 пъти повече изчислителна мощ от стандартните модели“, продължиха коментара си от Шнайдер Електрик България.

С оглед на нарастващото значение на тези нови модели, е напълно естествено повечето компании да се стремят техните фабрики за ИИ да бъдат максимално производителни и устойчиви, за да отговорят на експоненциалния растеж на изкуствения интелект. Въпросът е къде ще се разполагат тези фабрики. „Първоначално те ще бъдат интегрирани в центровете за данни на големите интернет компании и новите облачни доставчици. С течение на времето фабриките за ИИ ще започнат да се появяват все по-често в колокационни съоръжения, а в по-дългосрочен план и в локалната инфраструктура на предприятията“, посочиха от фирмата.

Решения на Schneider Electric за захранване и охлаждане, специално адаптирани към фабриките за ИИ

Както бе споменато, фабриката за ИИ обхваща целия жизнен цикъл на изкуствения интелект и продължава да генерира ценни резултати и решения за дълъг период от време. Следващото голямо предизвикателство се крие в това, че традиционните центрове за данни трудно успяват да поддържат фабриките за ИИ, тъй като не са проектирани да отговорят на високите изисквания по отношение на изчислителната мощност, енергията и охлаждането, които съвременните ИИ модели налагат.

„Голяма част от съществуващите центрове за данни не са изградени да поддържат високите изисквания за електрозахранване и охлаждане, необходими на фабриките за ИИ. Сървърите, специално оптимизирани за изкуствен интелект, могат да достигнат консумация от 132 kW на един ИТ шкаф (като например NVIDIA GB200 NVL72 AI), а в близко бъдеще тази мощност е възможно да скочи до впечатляващите 240 kW на шкаф. Вече се разработват и решения за ИТ шкафове с капацитет до 1 MW – нещо немислимо за традиционните центрове за данни“, подчертаха от компанията.

Използването на референтни дизайни, съдържащи детайлна информация за материалите, електрическите схеми, специалната архитектура и техническите спецификации, дава ясен поглед върху изискванията за ефективно захранване и охлаждане на фабриките за ИИ. „В сътрудничество с NVIDIA, Schneider Electric предоставя референтни дизайни за всяко ново поколение графичен процесор (GPU), включително за модела NVIDIA GB200/300 NVL72, който достига 132 kW на ИТ шкаф. За напредъка на ИИ фабриките в посока реално внедряване на изкуствен интелект, Schneider Electric ще подкрепя тази трансформация с иновативни и надеждни решения за захранване и охлаждане“, допълниха още от Шнайдер Електрик България.

Ако проявявате интерес към системата EcoStruxure Power или към възможностите за професионална реализация в Шнайдер Електрик България, за повече подробности посетете микросайта на компанията в Бизнес борса на Борса.bg.

Източник на снимковия материал: Шнайдер Електрик България, Schneider Electric, ©Engineer BG via Canva.com