След като изяснихме какво включва дигитализацията на водните процеси в едно индустриално предприятие и кои са авангардните решения в сектора, днес продължаваме разговора с инж. Добромир Симидчиев, управител на Хидролиа, с това кога инвестицията в дигитални решения има смисъл и кои са индустриите, които най-много се нуждаят от това. Важният въпрос – къде е България по отношение на глобалните тенденции във водните технологии, също стои на дневен ред. Да видим…

Инж. Симидчиев, още в началото на разговора ни заявихте, че смисълът на дигитализацията зависи от добавената стойност. Кога според Вас си струва инвестицията?

Накратко, трябва да има икономически смисъл. Индустрията е прагматична и е склонна да инвестира там, където има смисъл. Дали въпросното дигитално решение ще позволи намаляване на персонала, на оперативните разходи или ще има друг позитив е индивидуално за всяко предприятие. Мениджърите са тези, които преценяват къде е „точката на пречупване“, след която са готови да вложат средства и усилия в подобно решение.

Каква е ролята на Хидролиа в целия процес?

Ролята на Хидролиа е, първо, да помогне на клиентите си да дефинират кои точно са водните им процеси. Много често те нямат представа каква част от общите им разходи е за вода и колко реално им струва един кубичен метър. Това е нормално, тъй като те са фокусирани върху същинското си производство.

Но ние гледаме на водата „с други очи“ – за нас тя е отделен сегмент и целта ни е да оптимизираме употребата ѝ без това да пречи на производствените процеси. Въз основа на нашите знания и опит, формулираме проекта заедно с клиента и го изпълняваме.

Кой е най-„high tech” проектът, който Хидролиа е реализирала?

Бих посочил проекта, който изпълнихме за голям производител на лагери (линк към статията), тъй като при него успяхме напълно да реализираме концепцията за Zero liquid discharge, или нулево изхвърляне на вода.

Първоначално оптимизирахме консумацията на вода, в резултат на което тя се намали двойно, а от там и количеството реагенти. След това изградихме индустриална пречиствателна станция за отпадъчни води, чрез която водата се пречиства до степен, с която може да бъде върната обратно за повторна употреба в процеса.

Бих казал, че този проект съдържа в себе си всяка стъпка на водата в предприятието – измерване, оптимизация, пречистване, повторно използване, като ние наблюдаваме и контролираме дистанционно всички тези процеси.

Наблюдавате ли в българския ВиК сектор достатъчно информираност и желание за дигитализация на системите или по-скоро искаме да останем в „аналогов режим“?

Като цяло ние сме по-назад в прилагането на глобалните тенденции във ВиК сектора. Но това не означава, че няма отделни примери за хора, които са абсолютно блестящи в това, което правят. На места са приложени топ технологии.

Това, с което западният свят ни превъзхожда е, че те са много отворени за промяна. Внедряването на иновации не е единичен случай, а практика. Ако говорим за обществения ВиК сектор, една от основните разлики е, че там движеща роля имат ВиК дружествата – операторите са „жадни“ за тези иновации и по този начин „бутат“ доставчиците на технологии напред. У нас е точно обратното – общественият ВиК сектор е силно консервативен и това донякъде е оправдано, защото да предоставяш питейна вода е отговорна задача. Но технологиите идват тук готови – създадени някъде по света, и доставчиците са тези, които се опитват да ги внедрят.

В промишлеността е различно. Там, какво вече казахме, всичко зависи от икономическия смисъл. Има индустрии, при които фокусът съвсем не е върху водата, а например върху електроенергията, различните реагенти и т.н., цените на които са в пъти по-високи от тези на водата. И производителите се съсредоточават именно върху тях.

Понякога не става дума за пари, а за сигурност – т.е. за това съоръженията да работят безотказно и надеждно. В други случаи пък компаниите са притиснати от регулаторните изисквания.

В кои индустрии тогава водата има водещо значение?

Хранително-вкусовата промишленост, разбира се, държи една от челните позиции. Добрите практики показват например, че за производството на 1 l бира са необходими 3.85 l вода. И в големите международни пивоварни това е показател, който се следи и е заложен в стратегиите за корпоративна отговорност по околната среда. При тях отношението към водата е много, много сериозно.

Други такива индустрии са текстилната, стъкларската, както и всички производства, при които има нужда от охлаждане.

Но тук трябва да посочим, че има съществена разлика между обработката на чиста и отпадъчна вода. Предприятията са по-склонни да обръщат внимание на чистата вода, тъй като често тя участва в самите процеси. Пречистването на отпадъчните води от своя страна изисква по-сериозно ноу хау, но е процес който вече не засяга самото производство. Необходим е поради регулаторните изисквания, но е в тежест на компаниите. Ето защо в много случаи те го аутсорсват и точно тук Хидролиа може да им е в огромна помощ.

Какво е необходимо според Вас, за да позволи ВиК секторът у нас по-сериозно навлизане на дигиталните технологии?

Трябва да се намерят т.нар. „политически шампиони“ – хора, които да се ангажират с тази промяна и да я наложат.

Наскоро се учреди „Хъб по дигитална трансформация на комуналните услуги“, като една от целите му е да популяризира дигитализацията именно във ВиК сектора – било то като технологии, като управленски методи или като регулаторни изисквания. Считам, че това е крачка в правилната посока.

Повече информация за Хидролиа АД и услугите, които предлага у нас, реализации и актуални промоционални кампании, бихте могли да намерите в микросайта на фирмата в Борса.bg! Разберете още кои са активните постоянни и стажантски позиции на компанията, както и подробности за технологичните възможности и бъдещите ѝ планове за развитие от ТУК!

Източник на снимковия материал: Хидролиа, pixabay.com